Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Лятото, последвало срещата ми с Хозрой, премина в Мала Азия: отбих се във Витиния, за да проверя лично как върви изсичането на държавните гори. В Никомедия, светъл, уреден и просветен град, се настаних у прокуратора на провинцията Гней Помпей Прокул, в бившия дворец на цар Никомед, изпълнен с любовните спомени на младия Юлий Цезар. Морският вятър на Пропонтида освежаваше мрачните му прохладни зали. Човек с добър вкус, Прокул организира литературни четения в моя чест. Временно пребиваващи софисти, групи от студенти и любители на художественото слово се събираха в градините, на брега на извор, посветен на бога Пан. От време на време слуга потапяше в него голяма делва от пореста глина; и най-кристалните стихове не издържаха сравнението с бистрите му води.

Една вечер четохме доста неразбираема творба от Ликофрон, когото харесвам заради дръзките съпоставяния на звуци, намеци и образи, заради сложната му система от отражения и отгласи. Застанал настрана от другите, един юноша следеше трудните строфи едновременно разсеяно и замислено и аз веднага си представих овчар сред горските дебри, бегло заслушан в неясния вик на птица. Не беше взел със себе си нито таблички, нито стило. Седнал на ръба на басейна, докосваше с пръсти красивата и гладка водна повърхност. Научих, че баща му е заемал скромна длъжност в управлението на императорските имения; оставен съвсем млад на грижите на своя дядо, бил изпратен да учи при един бивш гост на родителите си, собственик на кораби в Никомедия, който изглеждал богат в очите на бедното семейство.

Задържах го, след като всички си бяха отишли. Беше едва образован, невеж почти във всичко, разсъдлив и доверчив. Познавах Клаудиополис, родния му град: успях да го накарам да говори за бащината си къща край обширните борови гори, които снабдяват корабите ни с мачти, за храма на бога Атис на хълма, чиято пронизителна музика обичаше, за красивите коне и странните богове на родината си. Малко дрезгавият му глас произнасяше гръцките думи с азиатски акцент. Внезапно, осъзнавайки, че го слушат или може би гледат, той се смути, почервеня и изпадна в упорито мълчание, с което свикнах по-късно. Известна близост се зароди помежду ни. Впоследствие ме придружи във всичките ми странствувания и това бе началото на няколко приказни години.

Антиной беше грък: проследих историята на тази стара и неизвестна фамилия чак до епохата на първите аркадски заселници по бреговете на Пропонтида. Но Азия бе оказала своето въздействие върху неговата малко буйна кръв, така както капката мед прави по-мътно, но по-уханно чистото вино. В него откривах суеверията, присъщи на привържениците на Аполоний, верноподаническата преданост на ориенталец към Великия Цар. Присъствието му беше изключително безмълвно: следваше ме като животно или домашен дух. Подобно на младо куче, притежаваше неизчерпаеми способности за игра й леност, необузданост и доверчивост. Тази красива хрътка, жадна за ласки и покорство, легна върху живота ми. Възхищавах се на неговото почти високомерно безразличие към всичко, което не е собствената му наслада или култ: то заместваше у него безкористността, скрупулите, всички строги и придобити добродетели. Бях очарован от суровата му нежност и от мрачната му преданост, в която влагаше цялото си същество. И все пак това подчинение не беше сляпо; тъй често сведените в знак на съгласие или на мечтание клепачи понякога се повдигаха; най-внимателният поглед на света се взираше в мен; чувствувах, че ме съди, но така, както вярващият съди своя бог: грубостта ми, моите изблици на недоверие (имах такива по-късно) бяха понасяни търпеливо и съсредоточено. Един-единствен път съм бил абсолютен господар, и то над едно-единствено създание.

Ако още не съм казал нищо за толкова безспорната му красота, това съвсем не се обяснява с въздържаността, присъща на напълно покорения мъж. Ала образът, към който се стремим отчаяно, ни убягва: това е само за миг… Виждам сведена глава под тъмни коси, очи, които изглеждат полегати поради дългите мигли, широко лице на младеж в покой. Нежното тяло се променяше непрекъснато, подобно на растение, и някои от тези промени се дължат на времето. Момчето се измени: то порасна. Достатъчна беше една седмица на безделие, за да се отпусне напълно; само един следобед на лов възвръщаше атлетическата му твърдост и пъргавина. Един час, прекаран на слънце, придаваше на ясминовия му тен цвят на пчелен мед. Възпълните му крака на млад жребец се издължиха; лицето му изгуби нежната си детска закръгленост, бузите му леко се вдлъбнаха под изпъкналите скули; издутият торс на млад бегач на дълги разстояния придоби гладката и лъскава извивка на гръдта на вакханка. Нацупените устни издаваха вече горчива пламенност, тъжна преситеност. В действителност това лице се променяше така, сякаш лично го ваех ден и нощ.