Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Здесь есть возможность читать онлайн «Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, История, Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мемоарите на Адриан: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мемоарите на Адриан»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Маргьорит Юрсенар, първата жена, избрана за член на Френската академия, е родена в Брюксел през 1903 г. Живее последователно във Франция, Италия, Швейцария, Гърция, а в последните години обитава един самотен остров край североизточния бряг на САЩ. Авторка е на романи, стихове, есета и пиеси.
„Мемоарите на Адриан“, преведено на шестнадесет езика, е най-известното, й произведение. Въображаемите мемоари, които император Адриан пише малко преди смъртта си, са опит да се извлекат поуките от една цивилизация в своя апогей. Маргьорит Юрсенар пресъздава интелектуалния пейзаж и вътрешния живот на тази отдавна отминала епоха. Без да накърнява историческата достоверност, писателката се домогва до друг, по-висш тип достоверност — непреходната истина за хората, осмислена чрез съдбата на един „почти мъдър човек“, предвестник на новите времена и един от последните свободомислещи умове на древността.

Мемоарите на Адриан — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мемоарите на Адриан», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Приблизително по това време започнах да се чувствувам бог. Не ме разбирай криво: бях все още и повече от всякога същият човек, този, когото земята хранеше с плодове и живите си твари и който й връщаше остатъците от храната си, който при всяко завъртване на звездите се отпускаше в съня и биваше обзет от лудо безпокойство, когато прекалено дълго беше лишен от сгряващото присъствие на любовта. Моята сила, физическото и умственото ми здраве бяха поддържани грижливо с помощта на чисто човешки упражнения. Но какво да кажа, освен че всичко това бе изживяно по божествен начин? Смелите опити на младостта, с присъщото й нетърпение да се възползува от отлитащите дни, бяха приключени. На четиридесет и четири години бях търпелив, уверен в себе си, толкова съвършен, колкото позволяваше природата ми, вечен. Разбери ме добре: тук става дума за едно чисто умозрително схващане, а безумието, ако трябва да го назова с тази дума, дойде по-късно. Бях бог просто защото бях човек. Божествените титли, с които гърците ме удостоиха впоследствие, само дадоха гласност на онова, което отдавна бях установил сам. Мисля, че бих могъл да се чувствувам бог дори в затворите на Домициан или на дъното на минна шахта. Ако имам дързостта да твърдя това, то е, защото това чувство не е нещо изключително и не е ни най-малко неповторимо. Други преди мене са го изпитвали и ще го изпитват в бъдеще.

Вече казах, че моите титли едва ли прибавяха нещо към тази учудваща увереност: нещо повече, тя се потвърждаваше от най-простите ми и ежедневни дейности на император. Ако Юпитер е мозъкът на света, тогава човекът, натоварен да организира и управлява човешките дела, може с основание да се счита като част от този всемогъщ мозък. С право или не, човечеството винаги си е представяло своя бог като Провидение; за известна част от човешкия род моята функция на император ме задължаваше да бъда въплъщение на това провидение. Колкото повече се засилва Държавата, като затяга в гъстата си и ледена мрежа човечеството, толкова повече расте стремежът на хората да издигнат на другия край на огромната верига обожавания образ на някакъв закрилник. Със или без моето желание източното население на империята ме почиташе като божество. Дори на Запад, в Рим, където официално ни обявяват за богове едва след смъртта ни, простолюдието, в своята неосъзната набожност, все по-охотно ни обожествява още приживе. Неотдавна признателните парти издигнаха храмове в чест на римския император, който беше наложил и запазил мира; имах светилище дори във Вологезия, в сърцето на този необятен и чужд свят. В тези прояви на обожание далеч не виждах опасност от главозамайване или злоупотреба с властта за този, който ги приема. Тук откривах по-скоро спирачка, задължението да се придържам към един вечен модел, да прибавя към човешките си възможности частица най-висша мъдрост. Да бъдеш бог, в крайна сметка изисква повече добродетели, отколкото да бъдеш император.

Бях посветен в Елевсина година и половина по-късно. В известен смисъл пребиваването ми при Хозрой бележеше повратна точка в моя живот. Вместо да се върна в Рим, бях решил да посветя няколко години на гръцките и източните провинции на империята: Атина все повече се превръщаше в мое отечество, мой притегателен център. Държах много да се понравя на гърците и да усвоя във възможно най-висока степен елинската култура. Моето посвещаване, макар и донякъде предизвикано от политически съображения, беше изключително религиозно преживяване за мен. Внушителните обреди представят символично събитията на, човешкия живот, но символът отива по-далеч от действието и обяснява всяка наша постъпка с помощта на вечното движение. Посвещението в Елевсина трябва да се запази в тайна; впрочем опасността да бъде разгласено е малка, тъй като по своята същност то е неизразимо. Формулирането с думи би се свело до най-баналните истини; в това именно се крие неговата дълбочина. По-висшите степени, с които бях удостоен по-късно по време на разговорите ми с хиерофанта, не прибавиха нищо към първоначалното вълнение, изпитвано от всички до най-невежия от поклонниците, който участвува в обредните очищения и пие от свещения извор. Неблагозвучието се превръщаше в хармония; за миг бях стъпил на друга планета и съзерцавах отдалеч, но и отблизо, човешкото и божествено шествие, в което имах своето място, този свят, в който все още съществува мъка, но вече няма място, за заблуди. Неясните очертания на човешката участ, в които и най-необученото око открива толкова много несъвършенства, сега блестяха като рисунки на небето.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мемоарите на Адриан»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мемоарите на Адриан» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
Маргерит Юрсенар - Воспоминания Адриана
Маргерит Юрсенар
Отзывы о книге «Мемоарите на Адриан»

Обсуждение, отзывы о книге «Мемоарите на Адриан» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x