Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Възстановяването или изграждането на лагери и укрепления, прокарването на нови или поправката на стари пътища ме задържаха близо година в Германия; нови бастиони, издигнати по протежение на седемдесет левги, подсилиха рейнската ни граница. Тази страна на лозя и буйни реки не криеше никакви изненади за мен: тук попаднах по следите на младия трибун, който донесе на Траян новината за идването му на власт. Отвъд последната ни крепост от борови трупи пред мен отново се разстилаше същият скучен и черен хоризонт, същият затворен за нас свят, откакто легионите на Август непредпазливо нападнаха тези земи — океан от дървета, хранилище на руси, светлокожи хора. Когато задачата ми по реорганизирането бе приключена, се спуснах по протежение на белгийските и батавските равнини чак до устието на Рейн. Северният пейзаж се състоеше от прорязани от остра растителност самотни дюни; построените на колове къщи на пристана Новиомагус бяха долепени о корабите, закотвени пред техния праг; по покривите бяха накацали морски птици. Обичах тези тъжни места, които изглеждаха отблъскващи в очите на моите помощници, навъсеното небе и калните води на реките, проправящи си път през една безформена и лишена от топлина земя, чиято глина не бе докосната от никое божество.

Плоскодънна лодка ме отведе до Британския остров. Вятърът многократно ни изтласкваше към брега, който бяхме напуснали: това трудно плаване ме дари с няколко удивителни свободни часа. Огромни облаци извираха от оловното море, замърсено от пясък и преобръщано безспир в леглото си. В миналото, при даките и сарматите, бях съзерцавал с благоговение богинята Земя, а тук за пръв път се сблъсквах с един Нептун, по-хаотичен от нашия, с един безкраен воден свят. В Плутарх бях чел една легенда за мореплаватели, в която се говореше за остров, разположен в съседните на Северно море земи, където, според преданието, преди много векове победоносните Олимпийци прокудили победените Титани. Тези величави пленници на скалите и вълните, вечно шибани от неуморния океан, неспособни да заспят, но непрестанно унесени в мечти, ще продължат да противопоставят на олимпийския ред своята необузданост, отчаяние и завинаги умъртвени пориви. В този зареян зад пределите на света мит още веднъж откривах потвърждение на философските теории, които бях възприел като свои: през краткото си съществуване всеки от нас е принуден да избира постоянно между неуморната надежда и мъдрото примирение, между насладата от хаоса и удоволствието от порядъка, между Титана и Олимпиеца. Да избере между тях или да успее да ги помири един с друг някой ден.

Гражданските реформи, извършени в Британия, са част от административното ми дело, за което говорих другаде. Важното тук е, че аз съм първият император, настанил се мирно на този остров, разположен на пределите с познатия ни свят, където единствен Клавдий се бе осмелил да надникне за няколко дни в качеството си на главнокомандуващ. По мое желание за цяла една зима Лондиниум стана действителният център на света, каквато бе по необходимост преди това Антиохия по време на войната ни срещу партите. Така всяко пътуване отместваше центъра на тежестта на властта, като я поставяше временно ту на брега на Рейн, ту на брега на Темза, и ми позволяваше да преценя добрите и лошите страни на подобно императорско седалище. Този престой в Британия ме накара да разгледам възможността за една държава или Атлантически свят, чийто център би бил Западът. Подобни разсъждения бяха лишени от практическа стойност: те обаче престават да бъдат абсурдни, щом като авторът им си определи едно достатъчно далечно бъдеще за осъществяване на своите проекти.

Само три месеца преди моето пристигане Шестият победоносен легион беше преместен на британска територия. Той заместваше злополучния Девети легион, разгромен от каледонците по време на размириците в Британия, които бяха неприятна последица от похода ни срещу партите. Две мерки бяха наложителни, за да се предотврати друго подобно бедствие. Нашата войска бе подсилена чрез създаването на помощни части от местното население: в Еборакум от върха на един зелен хълм за пръв път наблюдавах маневрите на новообразуваната британска армия. В същото време изграждането на стена, разделяща острова на две в най-тясната му част, послужи за защита на плодородните и развити южни области срещу нападенията на северните племена. Лично направих проверка на значителна част от строителството, извършвано едновременно по насип, дълъг осемдесет левги: този ограничен участък, свързващ двата бряга, ми даваше възможност да изпробвам една отбранителна система, която би могла да се приложи навсякъде другаде впоследствие. Това чисто военно съоръжение създаваше условия за мир още сега и съдействуваше за благоденствието в тази част на Британия; никнеха нови села и към границите ни започнаха да прииждат нови заселници. Изкопчиите от легиона бяха подпомагани в задачата си от местните жители; за много от тези планинци — довчерашни наши врагове — изграждането на стената беше първото неоспоримо доказателство за закрилническата мощ на Рим, а заплатата им — първите римски монети, които минаваха през ръцете им. Тази крепостна стена се превърна в символ на моя отказ от завоевателната ни политика: в подножието на най-северния бастион построих храм на бога Термин.