Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Изкуството на портрета не ме интересуваше много. Нашите римски портрети имат само историческа стойност: копия, белязани с точния брой бръчки или единствена брадавица, маска на модели, с които разсеяно се разминаваме в живота и които забравяме веднага след смъртта им. Противно на нас гърците до такава степен са били влюбени в човешкото съвършенство, че твърде малко са се замисляли върху разнообразието на човешките лица. Хвърлях само бегъл поглед към собственото си изображение — това обгоряло от слънцето лице, неестествено бяло от мрамора, тези широко отворени очи, тези тънки и все пак месести устни, потрепващи от вътрешно напрежение. Но нечий друг образ ме е занимавал много повече. Щом завладя съзнанието ми, изкуството престана да бъде излишен разкош и се превърна в източник на сила, в своеобразен съюзник. Наложих този образ на света: днес съществуват повече портрети на юношата, отколкото на който и да е именит човек, на която и да е царица. Най-напред пожелах да увековеча чрез изкуството на ваятелите последователните форми на една променяща се красота; след това изкуството стана вълшебна дейност, годна да съживи спомена за едно изгубено лице. Струва ми се, че колосалните статуи са единственият начин да изразим истинските размери, които придава любовта на обичаните от нас; исках фигурите с образа му да бъдат огромни като гледано съвсем отблизо лице, високи и тържествени като виденията и халюцинациите на кошмара, тежки като спомена за него. Изисквах най-съвършена изработка, нещо повече — абсолютно съвършенство, накратко — бога, какъвто е за онези, които са обичали, всяко създание, починало на двадесетгодишна възраст; изисквах също и точната прилика, познатото присъствие и всяка особеност на това лице, по-скъпа от самата красота. Колко разговори бяха нужни, за да се запази плътната линия на веждите, на леко издутите устни… Безнадеждно разчитах на безсмъртието на камъка и на непреходността на бронза, за да увековечат тленното или вече станало на прах тяло, и настоявах ежедневно намазваният със смес от масла и киселини мрамор да придобие лъскавината и нежността на млада плът. Навсякъде срещах неповторимото му лице: смесвах всичко — божествата, половете и безсмъртните символи, мъжествената горска Диана с печалния Бакхус, якия Хермес от гимнастическите игрища с двуликия бог, който спи, опрял глава на ръката си, в позата на клюмнал цвят. Установих до каква степен може да прилича на мъжествената Атина един замислен младеж. Моите ваятели бяха малко объркани; най-посредствените изпадаха често в сладникавост или в превзетост, но всички повече или по-малко бяха съпричастни с моя блян. Има статуи и рисунки на живия младеж, които отразяват безпределния и изменчив пейзаж между петнадесетата и двадесетата година: сериозен профил на послушно дете; статуята, в която коринтски скулптор е дръзнал да предаде нехайната стойка на младежа, който издува корем, прибирайки рамене, с ръка на ханша, сякаш наблюдава игра на зарове на близкия уличен ъгъл. Има и такава статуя, в която Папиас от Афродизия е изваял беззащитно голо тяло, крехко и свежо като нарцис. Под мое ръководство Аристей създаде младата, горда и властна глава от малко грапав камък… Съществуват и посмъртни портрети, в които смъртта, е оставила следа — едри лица със знаещи устни, заключили тайни, които не са вече мои, защото не са тайните на живота. Има и барелеф, където кариецът Антониан е придал божествена грация на облечения в сурова коприна гроздоберач и на преданата кучешка муцуна, опряна о голия крак. И онази почти непоносима маска, творба на киренайски скулптор, в която насладата и болката се сливат и сблъскват в същото лице като две вълни, които се разбиват в една и съща скала. И малките евтини глинени статуетки, които послужиха за разпространение на императорския девиз: Tellus stabilita — геният на умиротворената земя, изобразяващ полегнал младеж, който държи плодове и цветя. Trahit sua quemque voluptas 6. Всеки следва своя път: всеки има своя цел или своя амбиция, свое най-съкровено желание и свой най-светъл идеал. Моят идеал се съдържаше в думата красота, така трудна за определяне въпреки неопровержимото свидетелство на нашите сетива и най-вече на очите. Чувствувах се отговорен за красотата на света. Исках градовете да бъдат великолепни, просторни, напоявани от бистри води, населени с хора, чието тяло не е осакатено нито от белезите на нищетата или робството, нито от затлъстяването на парвенюшкото охолство; желаех учениците да рецитират правилно смислени уроци, а жените домакини да притежават изпълнени с майчино достойнство и могъщо спокойствие движения; гимнастическите салони да се посещават от младежи, които не са невежи в игрите и изкуствата, овощните градини да носят най-сладки плодове, а нивите — най-богати жътви. Исках славният и величав римски Мир да се простре над всички — неусетен и все пак действителен като музиката на небесното движение; исках и най-скромният пътник да може да обикаля от страна в страна, от континент на континент, без обидни формалности, без опасности, навсякъде сигурен в минимум от законност и култура; желаех нашите войници да продължават своя извечен военен танц по границите; всичко да действува безпогрешно — и работилниците, и храмовете; красиви кораби да браздят морето, а пътищата ни да бъдат посещавани постоянно от коли; исках най-сетне и танцьорите, и философите да имат своето място в един добре уреден свят. В същност ние щяхме да се доближаваме по-често до този скромен идеал, ако му посвещавахме поне част от усилията, които изразходваме за жестоки и необмислени деяния. Една щастлива случайност ми позволи да го осъществя отчасти през последната четвърт от настоящия век. Арион от Никомедия, един от най-блестящите умове на нашето време, често ми припомня хубавите стихове, в които старият Терпандър е определил само с три думи идеала на спартанците, съвършения начин на живот, за който бе мечтала Лакедемония, без никога да го постигне: Сила, Правда, Музи. Силата е основата, дисциплина, без която няма красота, твърдост, без която няма справедливост. Правдата е равновесие между отделните части на цялото, съвкупност от хармонични пропорции, която не бива да бъде опорочена от никаква крайност. Силата и правдата не са нищо друго освен добре настроен инструмент в ръцете на Музите. Всяка нищета, всяка грубост трябваше да бъдат забранени като обидни за красивото тяло на човечеството. Всяка неправда беше фалшива нота, която трябваше да бъде избягната в съзвучието на сферите.