Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Само няколко души бяха обиколили земята преди мен: Питагор, Платон, дузина мъдреци и не малък брой авантюристи. За пръв път пътникът бе едновременно и господар, напълно свободен да гледа, да преобразува и да създава. В това се състоеше моето щастие и аз съзнавах, че вероятно щяха да минат векове, преди да се повтори отново сполучливото съчетание между една длъжност, една личност и един свят. Тогава именно проумях предимството да си нов човек, при това сам и едва женен, без деца и почти без предци, Одисей без друга Итака освен тази, която носи в себе си. На това място трябва да направя признание, което не съм правил никому досега: никога не съм имал чувството, че принадлежа напълно на някое място, дори не на любимата си Атина, дори не на Рим. Навсякъде чужденец, никъде не се чувствувах истински сам. Странствувайки, упражнявах различните занаяти, от които се състои професията на императора: връщах се към военния живот като към дреха, станала твърде удобна от дълга употреба. Започвах отново да говоря с лекота лагерния език, този обезобразен под натиска на варварските езици латински, изпъстрен с обичайните ругатни и простовати шеги; свиквах отново с неудобното снаряжение по време на маневрите, с промяната на равновесие в цялото тяло, предизвикана от носенето на тежкия щит с лявата ръка. Където и да отидех, по-неприятни бяха безкрайните ми задължения на сметководител — било да се проверят сметките на азиатските провинции, било на някое малко британско селище, задлъжняло поради изграждането на нови градски бани. Вече говорих за длъжността си като съдия. Идваха ми наум и сравнения с други професии: мислех за пътуващия лекар, който лекува хората от къща на къща, за служителя от общинските служби по поддържане, извикан за поправка на пътя или да запои някоя тръба, за надзирателя, който тича от единия край на кораба до другия, за да насърчава гребците, използувайки възможно най-рядко своя бич. А днес от терасата на вилата наблюдавам как робите кастрят дърветата или плевят лехите и си мисля най-вече за мъдрата и непрестанна дейност на градинаря.

Различните специалисти, които водех със себе си при своите обиколки, не ми причиняваха много грижи: тяхната страст към пътешествия беше равна на моята. Имах по-скоро неприятности с литературните си сътрудници. Неизбежният Флегон има недостатъците на стара жена, но той е единственият ми секретар, който оцеля след толкова работа и все още е при мен. Поетът Флор, комуто предложих да води кореспонденцията ми на латински, разтръби навсякъде, че не би искал да бъде дори цезар, ако трябва да понася скитския студ и британските дъждове. Дългите преходи пеша също не му допадаха. От своя страна аз охотно го оставях да се наслаждава на прелестите на римския литературен живот, на кръчмите, където всяка вечер се срещаха, за да си разменят все същите остроумия и по братски да бъдат изхапвани от същите комари. Бях назначил Светоний за куратор на архивите, което му осигури достъп до тайните документи, от които се нуждаеше за своите биографии на цезарите. Човек трудно можеше да си представи този способен мъж, наречен така успешно Транквил, извън четирите стени на библиотеката: той остана в Рим и беше един от приближените на жена ми, член на кръга от недоволни консерватори, които се събираха у нея, за да критикуват начина, по който е устроен светът. Тази група не ми допадаше много: освободих от длъжност Транквил и той се оттегли в къщичката си на Сабинските хълмове, за да размишлява на спокойствие върху пороците на Тиберий. За известно време мой секретар на гръцки беше Фаворин от Арл: това джудже с писклив глас не беше лишено от интелигентност. Беше един от най-неискрените хора, които съм срещал; често спорехме, но неговата начетеност ме очароваше. Забавляваше ме ипохондрията му, поради която полагаше такива грижи за здравето си, каквито влюбеният за любимата жена. Неговият индийски слуга му приготвяше ориз, доставян от Ориента доста скъпо; за нещастие този екзотичен готвач говореше зле гръцки и твърде малко други езици: нищо не научих от него за чудесата на родната му страна. Фаворин се гордееше, че е извършил три редки неща в живота си: гал — бе усвоил по-добре от всеки елинската култура; от ниско потекло — непрестанно се караше с императора и ни най-малко не бе пострадал от това — особеност, чиято заслуга впрочем беше само моя; импотентен — не преставаше да плаща глоби за прелюбодеяние. Истина е, че неговите провинциални обожателки му създаваха неприятности, от които го отървавах не един път. Накрая той ми омръзна и Евдемон зае мястото му. В общи линии бях невероятно добре обслужван. Уважението на малобройната група от приятели и служители надживя, само боговете знаят как, суровата интимност на пътешествията; ако това е възможно, тяхната дискретност беше по-учудваща от предаността им. Бъдещите светониевци не ще могат да съберат много анекдоти за мен. Аз самият съм разкрил това, което широката публика знае за живота ми. Приятелите ми запазиха както политическите, така и другите ми тайни: справедливо е да отбележа, че и аз често им отвръщах със същото.