Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Понякога нашите търговци са най-добрите ни географи, астрономи и най-учените ни естествоизпитатели. Банкерите ни са измежду най-тънките познавачи на човешката природа. Използувах познанията на тези хора и с цялата си енергия се борех срещу възможностите за злоупотреба. Подкрепата, оказана на притежателите на кораби, удесетори търговията ни с чужди народи; успях също да подсиля, без много разходи, скъпо струващата императорска флота: що се отнася до вноса от Ориента и от Африка, Италия е остров и зависи от доставчиците на жито, за да се прехранва, откакто не е в състояние да задоволява сама нуждите си; единственото средство да се предотвратят опасностите, които крие това положение, е да се отнасяме като с държавни служители към тези търговци, без които не можем, и да ги следим отблизо. През последните години старите ни провинции са постигнали благоденствие, което би могло да бъде увеличено още повече, но е важно то да ползува всички, а не само банката на Херод Атик или дребния спекулант, който си присвоява цялата реколта от зехтин на някое гръцко село. Никой закон не е прекалено суров, ако позволява да се намали броят на посредниците, от които гъмжат градовете ни — долнопробна и тлъста паплач, сплетничеща във всички кръчми, облакътена на всеки тезгях, готова да провали всяко начинание, от което не може да извлече незабавна изгода. Правилното разпределение на държавните хамбари способствува да се спре скандалното повишаване на цените по време на недоимък, но аз разчитах преди всичко на организацията на самите производители, на галските лозари, на рибарите от Евксинския Понт, чийто оскъден залък се ограбва от вносителите на хайвер и солена риба, които се угояват за сметка на техния опасен труд. Един от най-хубавите ми дни бе денят в който убедих група моряци от Архипелага да се съюзят в сдружение и да преговарят направо с градските продавачи на риба. Никога не съм се чувствувал по-полезен като управник.

Твърде често мирът не е нищо друго за войската освен период на шумно безделие между две сражения: редуването на бездействие с безредие е алтернативата на поредната ни подготовка за война и след това — самата война. Скъсах с тази практика: непрестанните ми посещения на предните ни постове бяха едно от многобройните средства за поддържане на мирновременната войска в състояние на полезна активност. Навсякъде, в равнинен или планински терен, край гора или сред пустиня, легионите ни разполагат нашироко или съсредоточават по един и същи начин своите лагери, маневрените си полета, казармите, построени в Кьолн, за да устоят на снега, или в Ламбеза — против пясъчните бури, лавките, чиято излишна стока бях заповядал да разпродадат, офицерската постройка, украсена със статуята на императора. Но това еднообразие е само привидно: взаимозаменимите лагери съдържат различната всеки път тълпа на помощните части; всички раси влагат във войската своите добродетели и характерно оръжие, своя гений на пехотинци, на конници или на стрелци. Тук откривах в суров вид онова разнообразие в единството, което се стремях да постигна като император. Разреших на войниците да използуват своя национален боен вик и да дават заповеди на родния си език; утвърдих съюза на наши ветерани с жени от варварските племена и се погрижих да бъдат признати за законни техните деца. Така се стараех да смекча суровия лагерен живот и да се отнасям към тези прости хора като към хора. С риск да ги направя по-малко подвижни, настоявах да се настаняват трайно на оня къс земя, който се задължаваха да бранят; не се поколебах да създам регионални войскови части. Надявах се, че ще възстановя, в мащабите на цялата империя, нещо равностойно на милицията от времето на ранната Република, когато всеки мъж е защищавал своята нива и своето стопанство. Усилията ми бяха насочени най-вече към развиване на техническата ефикасност на легионите: възнамерявах да си послужа с тези военни ядра като с лост на цивилизацията ни, като клин, достатъчно здрав, за да навлезе постепенно там, където по-слабите оръдия на цивилния живот биха се изхабили. Войската се превръщаше в съединителна черта между обитателите на горите, степите и блатата и изискания градски жител, в първоначално училище за варвари, школа за издръжливост и отговорност за начетения грък или младия конник, привикнал с охолствата на римския живот. Бях запознат лично както с трудностите, така и с леките страни и хитростите на този живот. Премахнах привилегиите; забраних прекалено честите отпуски на офицерите и наредих да изхвърлят от лагерите залите за пиршества, постройките за удоволствия и скъпите градини. Тези безполезни сгради бяха превърнати в болници или в приюти за ветерани. Набирахме войниците си прекалено млади и ги държахме до късна възраст, което ни струваше скъпо и в същото време беше жестоко. Промених всичко това. Императорската дисциплина е длъжна да даде своя принос за хуманния напредък на нашия век.