Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Съмнявам се, че цялата световна философия ще успее да премахне робството: ще промени най-много названието му. Способен съм да си представя и по-лоши форми на робство от нашата, тъй като биха били по-коварни: било ако успеем да превърнем хората в глупави и доволни машини, които се смятат свободни, когато в същност са зависими, било ако развием у тях, с изключение на развлеченията и човешките удоволствия, такава настървена любов към труда, каквато е страстта към война у варварските раси. Пред това робство на духа или на човешкото въображение аз все пак предпочитам сегашното робство. Както и да е, ужасното състояние на даден човек, поставен под зависимостта на друг, се нуждае от старателно уреждане със закон. Следях робът да не бъде вече безименна стока, продавана без оглед на семейните връзки, които си е създал, презряна вещ, чието свидетелство се приема от съдиите само след изтезания, вместо да бъде взето под клетва. Забраних да бъде принуждаван да упражнява опасни или срамни занаяти, да бъде продаван на съдържатели на публични домове или на гладиаторски школи. Нека подобни професии упражняват тези, които ги харесват: резултатът ще бъде само по-добър. В чифлиците, където управителите злоупотребяват с робския труд, замених, доколкото бе възможно, роба със свободни колони. Сборниците ни с анекдоти са пълни с истории за чревоугодници, които хвърлят слугите си на рибите, но скандалните и лесно наказуеми престъпления са нищо в сравнение с хилядите банални и чудовищни деяния, извършвани ежедневно от почтени хора със закоравели сърца, които никой не мисли да безпокои. Протестираха, когато изгоних от Рим една богата и високо уважавана патрицианка, която се отнасяше нечовешки с остарелите си роби: и най-незначителният неблагодарник, който пренебрегва немощните си родители, възмущава повече обществената съвест, но аз почти не виждам разлика между тези две прояви на безчовечност.

Положението на жените се определя от странни обичаи: те са едновременно зависими и закриляни, слаби и всевластни, прекалено презирани и твърде много почитани. В този хаос от противоречиви нрави социалната практика се покрива с природната и пак не е лесно да ги различиш една от друга. Това объркано състояние на нещата е навсякъде по-устойчиво, отколкото изглежда: в общи линии жените желаят да бъдат такива, което са; те или се противопоставят на промяната, или я използуват за едни и същи свои цели. Днешната свобода на жените, по-голяма или поне по-явна, отколкото в миналото, не е нищо друго освен една от проявите на по-лекия живот през епохите на разцвет; обаче нито принципите, нито някогашните предразсъдъци са сериозно накърнени. Искрени или не, официалните хвалебствия и надгробните надписи продължават да приписват на нашите матрони същите добродетели — сръчност, целомъдрие и нравственост, които изискваха от тях по време на Републиката. Действителните или предполагаеми промени в същност с нищо не са изменили вековната разпуснатост на нравите сред простолюдието, нито лицемерната добродетелност на по-висшите слоеве и единствено времето ще докаже тяхната трайност. Слабостта на жените и на робите се дължи на законния им статут; в замяна на това силата им се проявява в дребните неща, където упражняваната от тях власт е едва ли не безгранична. Рядко съм срещал домове, в които да не господствуват жените; виждал съм и такива, където господари бяха било икономът или готвачът, било някой освободен роб. В парично отношение те биват обвързани по закон с известна форма на зависимост; на практика обаче във всяко дюкянче на Субура обикновено продавачката на птици или на плодове важничи по господарски зад тезгяха. Съпругата на Атиан управляваше семейното състояние с възхитителната дарба на делови мъж. Би следвало законите да се различават възможно най-малко от практиката: дадох на жените по-голяма свобода да разполагат със своето имущество, да завещават или да наследяват. Настоявах никоя девойка да не бъде омъжвана без нейно съгласие: законното изнасилване е толкова противно, колкото и всяко друго. Женитбата е най-голямото дело в живота им и е справедливо да става само според желанието им.

Известна част от злините ни се дължи на факта, че прекалено много хора са или безсъвестно богати, или безнадеждно бедни. За щастие в наше време между тези две крайности сякаш се установява някакво равновесие: колосалните богатства на императори и освободени роби принадлежат на миналото — Трималхион и Нерон са мъртви. И все пак има да се направи още много по пътя на едно разумно преустройство на световното стопанство. Идвайки на власт, аз се отказах от доброволните данъци, плащани на императора от градовете, които не са нищо друго освен прикрит грабеж. Съветвам те да направиш същото. Пълното опрощаване на частните дългове към Държавата беше по-опасна мярка, ала тя беше необходима, за да се започне на чисто след десетте военни години. От един век насам нашите пари се бяха обезценили застрашително, а вечността на Рим се измерва с разменната стойност на златните ни монети: наш дълг е да им възвърнем тяхната ценност и тежест, превърнати в блага. Земите ни се обработват без всякакъв ред: единствено такива облагодетелствувани области като Египет, Африка или Тоскана, заедно с някои други, са успели да създадат свои селски общности, вещи в отглеждането на жито или лозя. Една от грижите ми беше да подкрепя тази класа и да взема оттам опитни хора, за да наставляват по-примитивното, по-неуко и по-изостанало селско население. Сложих край на скандалното изоставяне на обработваеми земи от страна на някои едри собственици, които нехаят за общественото благоденствие: отсега нататък всяка нива, необработена в продължение на пет години, принадлежи на този, който се заеме да я разработи. Положението е почти същото и в мините. Повечето от богаташите ни правят огромни дарения на Държавата, на обществените институции и на императора. Много от тях постъпват така от интерес, други — от добродетелност и в крайна сметка почти всички печелят от това. Бих искал щедростта им да вземе други форми, да не бъде показно подаяние, да ги науча да увеличават разумно имотите си в полза на обществото, а не както досега — да обогатяват наследниците си. С подобна цел поех ръководството на императорските имения в собствените си ръце: никой няма право да се отнася със земята като скъперник с гърне жълтици.