Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Виждам едно-единствено възражение срещу всяко усилие за подобряване на човешката участ: че може би хората не са достойни за него. Но то може да бъде отхвърлено лесно: докато мечтата на Калигула остане неосъществима и целият човешки род не бъде сведен до една-единствена, подложена на сеч глава, наш дълг е да търпим човечеството, да го държим в известни граници и да го използуваме за целите си; естествено ще бъде в наш интерес, ако му служим. Моят подход почиваше на редица дългогодишни наблюдения над самия мен: всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдър. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Възможно е да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят тава означава да откажеш да нахраниш прилично един изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години. Дори да бъде облекчена, доколкото е възможно, безполезната зависимост и да бъдат избягнати ненужните нещастия, пак ще остане нещо, което да държи в готовност геройските добродетели на човека — дългата поредица от действителни злини, смъртта, старостта, неизличимите болести, несподелената любов, отхвърленото или измамено приятелство, посредствеността на един живот, по-скромен от плановете ни и по-сив от бляновете ни — всички злочестини, причинени от божествената същност на нещата.

Длъжен съм да призная, че не вярвам много в законите. Прекалено сурови ли са, биват нарушавани с основание. Ако пък са прекалено сложни, човешката находчивост винаги намира начин да се промъкне между брънките на тази неустойчива и слаба мрежа. Зачитането на древните закони съответствува на най-дълбокото човешко милосърдие, но то може да служи и за оправдание на съдийската инертност. Най-старите закони са част от същата диващина, която се стремят да изправят; най-достойните са също резултат на насилие. Повечето от наказателните ни закони се прилагат, може би за щастие, само към малка част от виновниците; гражданските ни закони никога не ще бъдат достатъчно гъвкави, за да се приспособят към огромното и променливо разнообразие от факти. Законите се изменят по-бавно от нравите; опасни, когато изостават от тях, те са двойно по-страшни, когато си наумят да ги изпреварят. Въпреки всичко сред множеството рисковани нововъведения или отживяла времето си практика тук-там се открояват, както в медицината, няколко полезни формулировки. Гръцките философи ни научиха да познаваме малко по-добре човешката природа; от няколко поколения насам нашите най-добри законодатели работят от позициите на здравия разум. Аз самият осъществих някои частични реформи, които са единствено трайни. Всеки прекалено често нарушаван закон е лош: дълг на законодателя е да го отмени или промени от страх, че незачитането на този недобре обмислен закон може да се прехвърли и върху други, по-справедливи разпоредби. Поставих си разумната цел да премахна излишните закони и да обнародвам с твърдост малък брой мъдри решения. Стори ми се, че е дошло време да се преоценят всички стари предписания в интерес на човечеството.

Веднъж посетих сам една полуизоставена мина в Испания, в околностите на Тарагона. Един роб, чийто дълъг живот почти напълно бе преминал в подземните галерии, се нахвърли върху мен с нож в ръка. Съвсем логично той си отмъщаваше на императора за своето четиридесет и три годишно робство. Обезоръжих го лесно, предадох го в ръцете на моя лекар и гневът му премина; той се преобрази в това, което беше в действителност — не по-малко разумен от всеки друг човек и по-предан от много хора. Виновникът, когото приложеният безмилостно закон би осъдил на незабавна смърт, стана мой полезен служител. Повечето хора приличат на този роб: те са само прекалено поробени; дългите им периоди на затъпяване са прекъсвани от колкото внезапни, толкова и безплодни бунтове. Исках да проверя дали една правилно насочвана свобода не би извлякла от човека повече и се удивлявам, че никой владетел не е бил изкушен от подобен опит. Този осъден на работа в мините варварин стана за мен символ на всичките ни роби, на всички варвари. Не ми се струваше невъзможно да се отнасяме с тях така, както се бях отнесъл с този човек, да ги обезвреждаме с много доброта, стига първо да разберат, че ръката, която ги обезоръжава, е силна. Досегашната гибел на някои народи се дължи на тяхната липса на великодушие: Спарта би живяла по-дълго, ако беше заинтересувала илотите си с проблема за своето бъдеще; един хубав ден Атлас престава да подпира небето и неговият бунт разтърсва земята. Бих искал да отложа или да избягна, доколкото е възможно, момента, в който варварите отвън и робите отвътре ще се нахвърлят върху света, чиито облаги не са предназначени за тях, от които се иска да го почитат от разстояние или да му служат в подчинение. Държах и най-онеправданото от всички създания — робът, който чисти градските помийни ями, изгладнелият варварин, който обикаля край границите ни, да има интерес от просъществуването на Рим.