Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Внезапно пожарът, който тлееше в Ориента, избухна навсякъде едновременно. Еврейските търговци отказаха да платят данъците си в Селевкия; Кирена се разбунтува незабавно и ориенталското население изби гръцкото; пътищата, по които превозваха египетско жито до войските ни, бяха прекъснати от шайки йерусалимски зелоти; в Кипър гръцките и римските жители бяха изловени от еврейската паплач, която ги принуди да се изтребят взаимно в гладиаторски борби. Успях да запазя реда в Сирия, но забелязвах пламъчета в очите на седналите пред синагогите просяци, негласни подигравки по дебелите устни на водачите на камили — омраза, която впрочем не заслужавахме. Още от началото евреите и арабите бяха обединили усилията си срещу войната, която заплашваше да разори търговията им; Израел се възползуваше от това положение, за да се нахвърли върху света, от който неговата религиозна ярост, странните му обреди и непримиримостта на неговия бог го бяха изключили. Набързо завърналият се във Вавилон император изпрати Квиет да накаже разбунтувалите се градове: големите елински метрополии в Ориента — Кирена, Едеса и Селевкия — бяха опожарени като възмездие за предателствата, замислени по време на нощувките на керваните или подготвени в еврейските квартали. По-късно, посещавайки същите градове, които трябваше да възстановя, минах под разрушените колонади и между редиците изпотрошени статуи. Императорът Хозрой, който бе подкупил бунтовниците, веднага взе нападателна позиция; Абгар въстана и завзе опожарената Едеса; арменските ни съюзници, които се ползуваха с доверието на Траян, подадоха ръка за помощ на сатрапите. Неочаквано императорът се оказа в центъра на огромно бойно поле, принуден да се отбранява от всички страни.

Той загуби цяла зима при обсадата на Хатра — почти непристъпна, разположена сред пустинята крепост, която коства хиляди жертви на войската ни. Упорството на императора беше все повече и повече проява на личната му храброст; този болен човек здраво се бе вкопчил в идеята си. От Плотина узнах, че въпреки един нелек предупредителен пристъп на парализа Траян упорито отказвал да назове своя наследник. Ако този подражател на Александър на свой ред умреше от треска или от невъздържание в някой нездравословен азиатски край, войната срещу външния неприятел щеше да се усложни с гражданска война; борба на живот и на смърт щеше да избухне между моите привърженици и приближените на Целс или Палма. Внезапно новините почти напълно секнаха; тънката нишка, която ме свързваше с императора, се крепеше единствено на нумидийските банди на най-злия ми враг. Това бе времето, когато за пръв път помолих моя лекар да отбележи с червено мастило върху гърдите ми мястото на сърцето: ако се случеше най-лошото, не държах да падна жив в ръцете на Лузий Квиет. Трудната задача по умиротворяване на островите и съседните области се прибавяше към другите ми задължения, но изтощителният труд през деня се понасяше лесно в сравнение с дългите безсънни нощи. Всички проблеми на империята ме бяха налегнали наведнъж, но собственият ми проблем тежеше най-много. Стремях се към властта. Желаех я, за да наложа замислите си, да изпробвам силите си и да възстановя мира. Желаех я най-вече за да осъществя собственото си аз, преди да умра.

Скоро щях да стана на четиридесет години. Ако се случеше да загина в този миг, от мен щеше да остане само име сред поредицата висши сановници и гръцки надпис в чест на атинския архонт. Оттогава насам винаги когато съм бил свидетел на смъртта на някой, стигнал средата на жизнения си път и чиито успехи или несполуки са били като че ли точно претеглени от обществото, съм си спомнял, че на същата възраст аз самият съществувах само в собствените си очи и в очите на неколцина приятели, които вероятно са се съмнявали в способностите ми, както аз самият се съмнявах в себе си. Разбрах, че малцина намират смисъла на живота си преди смъртта, и преценявах с по-голяма снизходителност прекъснатото им дело. Натрапчивата мисъл за един несправедливо ограбен живот парализираше съзнанието ми в една точка, приковаваше го като в гноен абсцес. С моята жажда за власт ставаше същото, което става в любовта и което пречи на влюбения да яде, да спи, да мисли или дори да люби, преди да бъдат изпълнени известни обреди. И най-срочните задачи ми изглеждаха безсмислени, щом нямах свободата да вземам решения, засягащи бъдещето; имах нужда да бъда уверен, че ще царувам, за да си възвърна желанието да бъда полезен. Дворецът в Антиохия, където няколко години по-късно щях да живея в щастие, близко до полуда, сега бе само затвор за мен — затвор на осъден на смърт. Изпратих тайни пратеници до оракулите, до Юпитер Амон в Касталия и до Зевс Долихен. Наредих да доведат гадатели; стигнах дотам, че измъкнах от антиохийските тъмници един осъден да бъде разпънат престъпник и заповядах на един магьосник да му пререже гърлото в мое присъствие с надежда, че душата му, разкъсвана между живота и смъртта, ще ми разкрие бъдещето. Нещастникът спечели, защото се отърва от продължителна агония, но поставените въпроси останаха без отговор. Нощем обикалях двореца от една бойница до друга, от балкон на балкон, залите с напукани от земетресението стени, като чертаех тук-там по плочите на пода астрологически изчисления, обърнал поглед към трептящите звезди. Но не другаде, а на земята трябваше да търся знаците на бъдещето.