Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Заемах поста си на управител в Сирия от една година насам, когато в Антиохия пристигна Траян. Идваше да провери подготовката за похода срещу Армения, който според плана му трябваше да предшествува нападението срещу партите. Плотина го придружаваше както обикновено, заедно с племенницата му Матидия, снизходителната ми тъща, която от години го следваше по лагерите в качеството си на икономка. Старите ми врагове Целс, Палма и Нигрин все още заседаваха в Съвета и имаха надмощие в главното командуване. Всички тези хора се натъпкаха в двореца, очаквайки началото на военните действия. Дворцовите интриги се подновиха с пълна сила. Всеки залагаше, преди да бъде хвърлен зарът на войната.

Войската ни потегли почти веднага на север. Заедно с нея се оттегли и многобройната тълпа от висши служители, кариеристи и безделници. Императорът и свитата му спрели за няколко дни в Комагена за празненства, които отсега имаха характер на триумф; събрани в Сатала, по-незначителните източни царе се надпреварвали да засвидетелствуват верността си към Траян, на която не бих разчитал много в бъдеще, ако бях на негово място. Начело на предните ни постове, опасният ми съперник, Лузий Квиет, завзел бреговете на езерото Ван по време на една дълга военна разходка; изоставена от партите, северната част на Месопотамия била присъединена без трудности; царят на Осроена, Абгар, се признал за победен в Едеса. Императорът се завърна в Антиохия, за да прекара зимата тук, отлагайки за пролетта нападението срещу същинската партска империя и твърдо решен да не приема никакво предложение за мир. Всичко се бе развило според предвижданията му. Радостта, с която се отдаваше на това така дълго отлагано приключение, беше възвърнала младостта на този шестдесет и четири годишен мъж.

Моите предвиждания оставаха мрачни. Еврейското и арабското население бяха все по-враждебно настроени към войната; едрите провинциални собственици се дразнеха, задето трябваше да покриват разходите, причинени от престоя на войската ни, а градовете понасяха зле облагането с нови данъци. Веднага след завръщането на императора първата катастрофа стана предвестник на всички останали: през една декемврийска нощ само за няколко секунди земетресение превърна в развалини една четвърт от Антиохия. Контузен от паднала върху него греда, Траян геройски продължи да се грижи за ранените; няколко души от най-близкото му обкръжение също загинаха. Сирийското население незабавно потърси виновниците за това бедствие: пренебрегвайки макар и за пръв път принципите си на търпимост, императорът допусна грешка, като разреши убийството на група християни. Лично аз изпитвам твърде малко съчувствие към тази секта, обаче гледката на пребити с тояга старци и на изтезавани деца допринесе още повече за раздухване на недоволството и направи още по-противна тази злополучна зима. Липсваха средства за незабавното възстановяване на щетите от земетресението; хиляди хора без покрив нощуваха по площадите.

Проверките ми разкриваха наличието на глухо недоволство и стаена ненавист, която висшите държавни сановници, задръстили двореца, дори не подозираха. И сред пепелищата императорът не прекъсваше подготовката за следващия поход: цяла гора бе употребена за построяването на подвижни и понтонни мостове за преминаването на Тигър. С радост бе приел поредица от нови титли, присъдени му от Сената; бързаше да приключи с Ориента, за да чествува триумфа си в Рим. И най-малкото забавяне отприщваше гнева му, който го разтърсваше като пристъп на треска.

Човекът, който сновеше нетърпеливо из огромните зали на някогашния дворец на Селевкидите, украсен лично от мен (каква досада!) с хвалебствени надписи и дакийски трофеи в негова чест, не беше същият, който ме бе посрещнал в лагера край Кьолн преди близо двадесет години. Дори добродетелите му бяха остарели. Грубоватата му веселост, която скриваше действителната му доброта някога, сега не беше нищо друго освен най-банален навик; решителността му се бе превърнала в твърдоглавие, а склонността му към непосредственото и практичното — в пълен отказ от мислене. Нежното уважение, което изпитваше към императрицата, и заядливата привързаност, която засвидетелствуваше на племенницата си Матидия, се превръщаха в старческа зависимост от тези жени, на чиито съвети все повече и повече се съпротивляваше. Чернодробните му кризи тревожеха лекаря Критон; той самият не се и замисляше за тях. Удоволствията му винаги са били лишени от изисканост, но нивото им спадаше още повече с възрастта. Не беше особено важно, че едва приключил работния си ден, императорът се отдаваше на войнишки оргии в компанията на младежи, които намираше приятни или красиви. Много по-страшно бе това, че понасяше зле виното, с което злоупотребяваше, и че дворът му, състоящ се от все по-посредствени служители, подбрани и насъсквани от освободени роби със съмнителни намерения, присъствуваше на всичките ни разговори и ги предаваше на противниците ми. Денем виждах императора само на събранията на главното командуване, посветени на уточняване на военните планове, където нито веднъж не можах да изразя свободно мнението си. В останалото време избягваше да бъде насаме с мен. Този не много интелигентен човек черпеше множество плоски хитрости от виното. Някогашната му мнителност бе изчезнала: настояваше да се присъединявам към удоволствията му; шумът, смеховете и най-безсолните младежки шеги бяха винаги добре дошъл повод, за да ми даде да разбера, че моментът не е подходящ за сериозни дела; дебнеше мига, в който една последна глътка щеше да ме лиши от ясно съзнание. Всичко се въртеше около мен в тази зала, където главите на дивите бикове от варварските трофеи сякаш ми се надсмиваха в лицето. Делвите с вино се редуваха с делви с вино; пиянска песен или наглият и очарователен смях на някой пак се понасяше тук и там; опрял на масата все по-треперещата си ръка, затворен в едно може би полупресторено пиянство, залутан далеч от всичко по пътищата на Азия, императорът потъваше в тежко мечтание…