Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

По същото време бях упрекнат в прелюбодеяние с няколко патрицианки. Две или три от тези толкова критикувани връзки продължиха почти до началото на моя принципат. Лесно податливият на разгул Рим никога не е одобрявал особено любовните истории на своите владетели. Марк Антоний и Тит го бяха изпитали на собствения си гръб. Моите любовни преживелици бяха по-скромни и аз не си представям при нашите нрави как един мъж, когото куртизанките винаги са отвращавали, а бракът вече отегчаваше до смърт, би могъл да опознае другояче многоликия женски свят. Враговете ми, начело с ужасния ми шурей, старият Сервиан, чиито тридесет години старшинство му позволяваха да обедини срещу мен старанията на педагог и на шпионин, твърдяха, че амбицията и любопитството имали по-голям дял в любовните ми приключения, отколкото самата любов, и че близостта ми със съпругите постепенно ме въвеждала в политическите тайни на съпрузите, че изповедите на метресите ми имали за мен стойността на полицейските доклади, които с удоволствие четях по-късно. Истина е, че всяка по-дълготрайна връзка водеше почти неизбежно до приятелството с някой тлъст или хилав, надут или стеснителен и почти винаги сляп съпруг, но обикновено това ми донасяше малко удоволствие и още по-малко изгода. Трябва дори да призная, че някои недискретни разкази на любовниците ми, чути в леглото, събуждаха в последна сметка съчувствието ми към тези така осмивани и зле разбрани съпрузи. Приятни, когато жените бяха опитни, любовните ми връзки ставаха вълнуващи, когато биваха красиви. За мен това бе общуване с изкуствата; влизах в допир с интимния свят на статуите; опознавах отблизо Венера от Книдос или Леда, тръпнеща под тежестта на лебеда. Намирах се в света на Тибул и на Проперций: нежна тъга, едва престорена и натрапчива като фригийска мелодия жар, целувки по тайни стълбища, развети по гръдта воали, раздяла призори и венци от цветя, оставени пред нечий праг.

Не знаех почти нищо за тези жени; малкото от своя живот, което ми посвещаваха, се побираше спокойно между две полуотворени врати; струваше ми се, че любовта им, за която непрестанно говореха, е лека като венец, моден накит или скъпо и крехко украшение; подозирах, че страстта им бе премяна, която слагаха заедно с червилото и огърлиците си. Собственият ми живот им изглеждаше не по-малко потаен; съвсем и не желаеха да го опознаят, предпочитайки да си го представят напълно погрешно. Накрая все пак разбирах, че правилата на играта налагат тези вечни преструвки, крайната разточителност в признанията и в оплакванията, ту престореното, ту прикривано удоволствие, съгласуваните като танцови фигури срещи. Дори в кавгите от мен се искаше да изрека предварително очакваната реплика, докато неутешимата красавица кършеше ръце като на сцена.

Често съм мислел, че страстно влюбените мъже се привързват поне толкова към храма и символите на своя култ, колкото към самото божество: те се наслаждават на къносаните в червено нокти, на натритата с парфюми кожа, на хилядите хитрости, които подчертават красотата, а понякога изцяло я създават. Тези изтънчени идоли се различаваха във всяко отношение от едрите жени на варварите, както и от нашите тромави и навъсени селянки; те се раждаха от позлатените колони на големия град, от пълните с багрилки казани на бояджиите или от топлите изпарения на баните, подобно на Венера от недрата на гръцкото море. Едва ли биха могли да бъдат отделени от трепетната нежност на антиохийските вечери или от трескавото оживление на римските утрини, от известните имена, които носеха, от разкоша, сред който последната им прищявка беше да се показват голи, но никога без накит. Бих желал нещо повече: да видя човешкото създание само със себе си, без маска, такова, каквото се налага да бъде понякога в страданието, след смъртта на първородна рожба или пред първата бръчка в огледалото. Когато един мъж чете, разсъждава или пресмята, той принадлежи на човешкия род и няма пол, а в най-добрите мигове от живота си той се издига даже над човешкото. За моите любовници бе чест да мислят само като жени: интелектът или душата, които търсех, и този път не бяха нищо друго освен приятно ухание.

Вероятно имаше нещо повече от това: скрит зад някоя завеса като комедиен герой, който изчаква благоприятния момент, дебнех с интерес шумовете на непознатия дом, особения звук на женските брътвежи, нечий изблик на гняв или смях, интимните шушукания, всичко, което затихваше, щом станеше известно, че съм там. Децата, постоянната грижа за облеклото и паричните затруднения, които скриваха от мен, отново придобиваха значение в мое отсъствие; дори така осмиваният съпруг ставаше първенствуващ и може би любим. Сравнявах любовниците си с неприветливите лица на пестеливите и амбициозни жени от собственото ми семейство, непрестанно заети с проверка на домашните сметки или с грижа за бюстовете на нашите предци; питах се дали тези студени матрони не прегръщат и те своите любовници под някоя беседка в градината и дали моите леснодостъпни красавици не чакаха само да ги напусна, за да подновят свадата си с икономката на дома. Опитвах се, доколкото е възможно, да обединя в едно цяло тези две лица на женския мир.