Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Често говорим за мечтите на младите, като съвсем забравяме тяхната пресметливост. Тя също е мечта и не по-малко безумна от самите мечти. Аз не бях единственият, който си правеше сметки по време на тези римски празници: цялата армия се надпреварваше в гонитба за почести. Влязох доста весело в ролята си на амбициозен политик, която никога не съм играл дълго и убедено, а още по-малко без да изпитвам нужда от непрестанната подкрепа на суфльор. Приех да изпълнявам най-съвестно и благоразумно досадната длъжност куратор на сенатските архиви и можах да извърша всякакви полезни услуги. Лаконичният стил на императора бе прекрасен за войската, но недостатъчен за Рим; императрицата, чиито литературни интереси бяха близки до моите, го убеди да ми повери изготвянето на речите си. Това бе първата от добрите услуги на Плотина. Справих се успешно, толкова повече, че имах известна практика в подобен вид съдействие. В трудното начало на кариерата си често бях писал речите на някои лишени от идеи и неспособни да съчинят и една фраза сенатори, които накрая започваха да вярват, че те самите са авторите им. Работейки за Траян, изпитвах абсолютно същото удоволствие, което ми доставяха упражненията по реторика през моето юношество; сам в стаята си, изпробвах пред огледалото ефекта от своето красноречие и се чувствувах император. В действителност учех се да бъда такъв; известни дързости, на които не мислех, че съм способен, ставаха нещо лесно. Щом някой друг поемаше отговорността за тях. Простата, но насечена и поради това неясна мисъл на императора ми стана близка; ласкаех се, че я познавам по-добре от самия него. Забавлявах се да подражавам на военния стил на предводителя и да го чувам как произнася пред Сената онези сякаш типично негови фрази, които бях отговорен аз. Когато се случеше да пази стаята бивах натоварен лично да прочета речите, които той дори не си даваше труд да прегледа, и безупречното им произнасяне правеше чест на уроците, получени от мен при трагическия актьор Олимп.

Тези полутайни услуги ми спечелиха приятелството и даже доверието на императора, въпреки че старата неприязън между нас не бе изчезнала напълно. Тя временно бе отстъпила място на удоволствието, което изпитва застаряващият владетел, виждайки как един младеж от собствената му кръв започва кариера, която той малко наивно смята за продължение на своята. Може би сегашното му въодушевление бе бликнало толкова високо на бойното поле в Сармизегетуза само защото преди това бе преминало през множество наслоени пластове от недоверие. Все още мисля, че в случая имаше нещо повече от неизкоренимата враждебност, основана на мъчително постигнати помирения, на различие в характерите или просто на обичайното мислене на един застаряващ мъж. Императорът мразеше инстинктивно подчинените, без които не можеше да мине. Би ме разбрал по-добре, ако проявявах старание, но и допусках пропуски в службата си; а аз му се струвах едва ли не подозрителен с професионалната си безупречност. Това стана очевидно, когато, считайки, че е от полза за кариерата ми, императрицата реши да ме ожени за дъщерята на една Траянова племенница. Той се противопостави твърдо на този проект, мотивирайки се с липсата на семейни добродетели у мен, с твърде младата възраст на девойката и дори със старите ми истории за дългове. Императрицата не отстъпи; самият аз проявих упорство; на тая възраст Сабина не беше съвсем лишена от чар. Този брак, търпян благодарение на почти непрекъснатото ми отсъствие, се превърна в такъв източник на раздразнение и неприятности впоследствие, че едва си го спомням като победа на един амбициозен двадесет и осем годишен младеж.

Бях повече от всякога член на императорското семейство и повече или по-малко принуден да живея в него. Всичко ме отблъскваше в тази среда с изключение на красивото лице на Плотина. Испанските братовчеди и натрапниците от провинцията бяха многобройни на императорската трапеза; те бяха същите, които срещах по-късно на угощенията на жена ми през редките си престои в Рим, и не бих казал, че ги намирах остарели, тъй като още по онова време те всички имаха вид на столетници. Излъчваха вяла мъдрост и закостеняло благоразумие. Императорът бе прекарал почти целия си живот във войската и познаваше Рим несравнимо по-зле от мен. Проявяваше похвално старание да се заобиколи с най-добрите му представители или поне с онези, които му бяха посочени като такива. Официалното му обкръжение се състоеше от възхитително предани и почтени хора, но с ограничена култура, чиято повърхностна философия не стигаше до дъното на нещата. Никога не ми се е нравила превзетата любезност на Плиний, а в безкрайната принципност на Тацит виждах типичния за един реакционен републиканец мироглед, останал непроменен от смъртта на Цезар. Неофициалният кръг на императора беше противно вулгарен и този факт поне временно ме избави от опасността да се забъркам в нови интриги. Независимо от това проявявах нужната учтивост към всички тези толкова разнообразни хора. Бях почтителен към едни, гъвкав пред други, разгулен при нужда, хитър, но не прекалено. Това непостоянство ми бе необходимо; бях многолик по сметка и непоследователен за забавление. Ходех по опънато въже. Нуждаех се не само от уроците на актьор, а и на акробат.