Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Нека напомним на читателя, който проявява интерес към неповторимия ансамбъл на Вила Адриана, че имената на различните й части, изброени от Адриан в книгата, употребявани и днес, също произхождат от сведения, намерени у Спартиан, които разкопките на това място по-скоро потвърдиха и допълниха, отколкото опровергаха. Нашето познание за предишното състояние на тези красиви развалини от Адриан до наше време се обосновава на серия от писани или рисувани документи от Ренесанса насам, от които най-ценните са може би Отчетът на архитекта Лигорио до кардинал Д’Есте в 1538 г., прекрасните скици на Пиранезе около 1781 и по повод на един по-частен проблем — рисунките на Гражданина Поне (Arabesques antiques des bains de Livie et de la Villa Adriana, Paris, 1789), на които виждаме стени с щукатура, разрушени днес. Работите на Гастон Боасие в неговите Promenades Archeologiques, 1880, тези на Х. Винефелд, Die Villa des Hadrian bei Tivoli, Berlin, 1895, и на Пиер Гюсман, La Vilia Imperiale de Tibur, 1904, ca все още съществени; с по-скорошна дата са изследването на Р. Парибени, La Villa dell’Imperatore Adriano, 1930, и значителният труд на Х. Кехлер, Hadrian und seine Villa bei Tivoli, 1950. В „Мемоарите на Адриан“ намекът за стенни мозайки във Вилата е изненадал някои читатели: това са мозайките на екседрите и на нишите на нимфеума, често срещани в кампанийските вили от I век, които вероятно са украсявали постройките в Тибур; това са вили също така, според множество свидетелства, мозайки, които са облицовали долните части на сводовете (знаем от Пиранезе, че мозайките на сводовете в Канопа са били бели), или т.нар. емблеми, мозаични картини, които според обичая са били инкрустирани в стените на помещенията. В тази връзка да се види освен вече цитирания Гюсман статията на П. Гоклер в Daremberg et Saglio, Dictionnaire des Antiquites Grecques et Romaines, III, 2, Musivum Opus.

Що се отнася до паметниците в Антиноя, нека напомним, развалините на основания от Адриан град в памет на неговия любимец все още са съществували в началото на XIX век, когато Жомар направил гравюрите за грандиозното „Описание на Египет“, предприето по заповед на Наполеон, което съдържа вълнували картини от този ансамбъл от руини, изчезнал днес. Към средата на XIX век египетски индустриалец превърнал тези останки във вар, която употребил за построяването на захарни фабрики в околността. Френският археолог Албер Гайе работил с жар, но, както изглежда, твърде несистемно върху това опустошено място и сведенията, които се съдържат в публикуваните от него статии между 1896 и 1914 г., са твърде полезни. Папирусите, намерени в Антиноя и в Оксиринкх, публикувани от 1901 г. насам, не внесоха нищо ново в архитектурата на Адриановия град или в култа към любимеца, но един от тях ни дава доста подробен списък на административните и религиозни деления на града, очевидно съставени от самия Адриан, които свидетелствуват за силното влияние на елевсинския ритуал върху мисленето на автора им. Да се види по-горе цитираният труд на В. Вебер, Drei Untersuctiungen zur aegyptischjriechischen Religion, а така също и Е. Кюн, Antinoopolis, Ein Beitrag zur Geschichte des Hellenismus in romischen Aegypten, Göttingen, 1913, в Б. Кюблер, Antinoopolis, Leipzig, 1914. Кратката статия на М. Дж. Джонсън, Antinoe and its Papyri, в Journ. of Egyp. Arch., I, 1914, дава добра справка за топографията на Антиноя.

Знаем за съществуването на път между Антиноя и Червено море, изграден от Адриан, от един древен надпис, открит на това място (Ins. Gr. ad Res. Rom. Pert., J, 1142), но точното трасе на пътя изглежда, никога не е било установено и разстоянието, дадено от Адриан в книгата, е следователно само приблизително. Накрая една от фразите, описващи Антиноя, приписана тук на самия император, е заета от разказа на Люка, френски пътешественик, който посетил града в началото на XVIII век.

$id = 8027

$source = Моята библиотека

Издание:

Маргьорит Юрсенар. Мемоарите на Адриан

Френска. Първо издание

Превод от френски: Нели Захариева

Рецензент: Донка Меламед

Редактор: Лилия Сталева

Художник: Владимир Боев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Радослава Маринович

Marguerite Yourcenar

Mémoires d’Hadrien

© Librairie Pion, 1951

Превод © Нели Захариева

Предговор © Богдан Богданов

Народна култура, София, 1983

Ч 840–3

Литературна група ХЛ 04 9536622411/5637-283-83

Дадена за набор май 1983 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат август 1983 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 16,25

Издателски коли 16,17

УИК 17,11

Цена 1,97 лв.

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Г. Димитров“ — Ямбол