Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

До този момент не съществува добра съвременна биография на Адриан, към която бихме могли да отпратим читателя; единственото произведение от този вид, заслужаващо да бъде споменато, е най-старото и в голяма степен отживяло времето си. Това е съчинението на Грегоровиус, публикувано през 1851 г. (преработено издание в 1884), нелишено от живот и от колорит, но слабо във всичко, което се отнася до администратора и владетеля Адриан. Остарели са също така и блестящите портрети на Гибон или на Ренан. Съчинението на Б. У. Хендерсън, The Life and Principate of the Eraperor Hadrian, публикувано през 1923 г., повърхностно въпреки дължината му, ни дава твърде непълна картина на светогледа на Адриан и на проблемите от неговото време и използува много недостатъчно източниците. Ако окончателната биография на Адриан предстои да бъде създадена, все пак смислени резюмета и сериозни проучвания по отделни въпроси изобилствуват и в много отношения съвременната наука е внесла ново осветление върху царуването и администрацията на Адриан. Ще се задоволим да цитираме само някои по-съвременни или по-близки до нас трудове, повече или по-малко достъпни. Нека споменем на френски език главите, посветени на Адриан в Le Haut-Empire Romain на Леон Омо, 1933, и в L’Empire Romain на Е. Албертини, 1936; анализа на Траяновите походи срещу партите и на мирната политика на Адриан в първия том от Histoire de l’Asie от Рьоне Грусе, 1921; студията върху литературното творчество на Адриан в Les Empereurs et les Lettres latines от Анри Бардон, 1944; трудовете на Пол Грендор, Athenes sous Hadrien, Le Caire, 1934; на Луи Пере, La Titulature imperiate d’Hadrien, 1959, и на Бернар д’Оржевал, L’Empereur Hadrien, son oeuvre législative et administrative, 1950. Последният труд е пообъркан в подробностите. Най-задълбочените трудове за царуването и личността на Адриан си остават издадените от немската школа; J. Durr, Die Reisen des Kaisers Hadrian, Wien, 1381; J. Plew, Quellenuntersuchungen zur Geschichte des Kaisers Hadrian, Strasbourg, 1890; E. Kornemann, Kaiser Hadrian und der Letztegrosse Historiker Von Rom, Leipzig, 1905, и най-вече краткият, но прекрасен труд на Вилхелм Вебер, Untersuchungen zur Geschichte des Katsers Hadrianus, Leipzig, 1907, както и основното есе, намиращо се по-лесно, публикувано от същия автор в 1936 в сборника Cambridge Ancient History, vol. XI, The Imperial Peace, p. p. 294–324. На английски език съчинението на Арнолд Тойнби съдържа на места намеци за царуването на Адриан; те послужиха за основа на някои пасажи от „Мемоарите на Адриан“, в които императорът определя сам политическите си възгледи; да се проучи по-специално неговата Roman Empire and Modern Euxope, в Dublin Review, 1945. Отправяме читателя и към важната глава, посветена на социалните и финансови реформи на Адриан, в Ростовцев, Social and Economic History of the Roman Erapire, 1926; а за някои подробности — студиите на Р. X. Лейси, The Equestrian Officials of Trajan and Hadrian: Their Career, with Some Notes on Hadrian’s Reforras, 1917; на Пол Александър, Letters and Speeches ol the Emperor Hadrian, 1938; на У. Д. Грей, А Study of the Life of Hadrian Prior to his Accession, Northampton, Mass., 1919; на Ф. Принсхайм, The Legal Policy and Reforms of Hadrian. B Journ. of Roman Studies, XXIV, 1934. За престоя на Адриан в Британските острови и изграждането на Стената на границата с Шотландия да се консултира класическият труд на Дж. К. Брус, The Handbook to the Roman Wafl, преработено издание от Р. Г. Колингут (!933 г.), и от същия автор В сътрудничество с Дж. Н. Л. Майърс, Roman Britain and the Engtish Settletnents, второ издание от 1937 г. За нумизматиката от епохата на Адриан (с изключение на монетите с лика на Антиной, споменати по-долу) да се видят сравнително по-новите работи на Х. Матингли и Е. А. Сиднъм, The Roman Imperial Coinage, II, 1926; П. Л. Щрак, Untersuchungen zur Romische Reichspragung des zwerten Jahrhunderts, li, 1933.

Върху личността на Траян и войните му да се видя R. Paribeni, Optimus Princeps, 1927; R. P. Longden, Nerva and Trajan, и The Wars of Trajan, в Cambridge Ancient Hfstory, XI, 1935; M. Durry, Le regne de Trajan d’apres les monnaies, Rev. Hrs., LVII, 1932, и W. Weber, Traian und Hadrian, Meister des Polftik, I, Stuttgart, 1923. Върху Елий Цезар — A. S. L. Farquharsom, On the names of Aelius Caesar, Classical Quarterly, II, 1908, и J. Carcoplno, L’Heredite dynastique chez les Antonins, 1950, чиито хипотези бяха отстранени за сметка на едно по-буквално тълкуване на текстовете. Във връзка с четиримата консулари да се види A. von Premersteim, Das Attentat der Konsulare auf Hadrian in Jahre 118, в Klio,. 1908; J. Carcopino, Lusius Quietus, 1’homme de Qwrnyn, в Istros, 1934. Върху гръцкото обкръжение на Адриан — A. von Premerstein, C. Julius Quadratus Bassus, в Sitz. Bayr. Akad. d. Wiss., 1934; P. Graindor, Un Milliardaire Antique, Herode Atticus et sa famille, Le Carre, 1930; A. Boulanger, Aelius Aristide et la Sophistique dans la Province d Asie au Hemesiecle de notre ère в изданията на Bibtiotheque des Eca les Francaises d’Athenes et de Rome, 1923; K. Horna, Die Hymnen des Mesomedes, Leipzig, 1928; G. Martelbtti, Mesomede, издания на Scuola di Filologia Classica, Рим 1929; H. C Puech Nnmenpus d’Apamee в Melanges Bidez, Bruxelles, 1934. Върху еврейската война — W. D. Gray, The Founding of Aetia Capitolina and the Chronorlogy of the Jewish War under Hadrian, American Journal of Semitic Language and Literature, 1923; A, L. Sachar, A History of the Jews, 1950; S. Liberman, Greek in Jewish Palestine, 1942. Археологическите открития, извършени в Израел през последните години, отнасящи се до бунта на Бар Кохба, обогатиха в известни отношения знанията ни за Палестинската война; повечето от тях, станали след 1951 г., не можаха да бъдат използувани в настоящия труд.