Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Почти всичк изследвания, третиращи гръко-римското изкуство, определят значително място на изкуството от времето на Адриан; някои от тях бяха споменати в параграфа, посветен на изображенията на Антиной; що се отнася до една почти пълна иконография на Адриан, Траян, принцесите от семействата им и Елий Цезар, препоръчваме да се консултира вече цитираният труд на Робърт Уест Rumische Portrat-Plastik и още, между многото трудове — книгите на П. Грендор, Bustes et Statues-Portraits de l’Egypte Romaine, Le Caire, и на Ф. Поулсън, Greek and Roman Portraits in English Country Houses, London, 1923, които съдържат някои по-малко известни и рядко възпроизвеждани портретни изображения на Адриан и неговия антураж. По въпроса за декоративните мотиви от Адриановата епоха най-общо и в частност за връзките между мотивите, използувани от резбарите и гравьорите, и политическите и културни насоки от царуването на Адриан особено внимание заслужава чудесното произведение на Джослин Тойнби The Hadrianic School. A chapter in the Hiatory of Greek Art, Cambridge, 1934.

Намеците за произведенията на изкуството, поръчани от Адриан или принадлежащи на колекциите му, фигурират в настоящия разказ само дотолкова, доколкото добавят някоя характерна черта в образа на Адриан, любител на старини и поклонник на изкуството, или към портрета на любовника в желанието му да обезсмърти едно обичано лице. Портретните изображения на Антиной, правени по поръчка на императора, както и описанието на живия любимец, които се срещат многократно в тази книга, са вдъхновени естествено от скулптурните портрети, намерени главно във Вила Адриана и свързани с имената на големите италиански колекционери от XVII и XVIII век. Според хипотезата на Пиро Маркони в цитираното по-горе есе предполагаемият автор на малката глава от Националния музей в Рим е Аристей; приписването на Папиас, друг ваятел от Адрианово време, на Фарнезкия Антиной от Неаполския музей е предположение на автора. Хипотезата, според която изображението на Антиной, невъзможно да бъде идентифицирано със сигурност днес, вероятно е украсявало Адриановите барелефи на Дионисовия театър в Атина, е заимствувана от цитирания труд на П. Грендор. Във връзка с една подробност, а именно за произхода на трите или четири красиви гръко-римски или елинистични статуи, намерени в Италика, родния град на Адриан, авторът, е възприел тезата, според която тези произведения на изкуството са гръцки творби от мрамор (една от тях изглежда излязла от някое александрийско ателие) от края на I или началото на II век, дар от самия император на родния му град.

Същите най-общи бележки се отнасят и за споменатите паметници, издигнати от Адриан, чието твърде подробно описание би превърнало тази книга в зле прикрит справочник. Това се отнася по-специално за Вила Адриана, тъй като, бидейки човек с изискан вкус, императорът не би наложил на читателите си пълната визита на своите владения. Сведенията за големите строежи на Адриан както в Рим, така и в различните краища на Империята са дошли до нас посредством неговия биограф Спартиан, от „Описанието на Гърция“ от Павзаний, що се отнася до паметниците в Гърция, или от по-късни автори на хроники като Малалас, който говори най-вече за изградените или реставрирани от Адриан паметници в Мала Азия. От Прокопий знаем, че върхът на Адриановия мавзолей бил украсен с множество статуи, които послужили като снаряди на римляните по време на обсадата на Аларих; от краткото описание на един немски пътешественик от VIII век, наречено „Anonwme de Einsiedeln“, сме запазили представа за Мавзолея на Адриан в началото на Средните векове, който в епохата на Аврелиан вече е бил укрепен, но още не е бил превърнат в замъка Сант Анджело. Впоследствие археолозите и епиграфите прибавиха своите открития към тези бележки и описания. За да дадем само един пример, нека споменем, че сравнително неотдавна и благодарение на „фабричната марка“ на тухлите, послужили за изграждането на Пантеона, честта за построяването или за пълната реконструкция на този паметник беше възвърната на Адриан, за когото се смяташе дълго време, че е бил само негов реставратор. По повод на архитектурата от времето на Адриан отправяме читателя към повечето общи трудове върху гръко-римското изкуство, цитирани по-горе; да се видят също К. Шултес, Bauten des Kaisers Hadrianus, Hamburg, 1898; Дж. Белтрани, II Panteone, Roma, 1898; Дж. Рози, Bollettino della comm. arch. comm., LIX, стр. 227, 1931; М. Боргати, Castel St. Angelo, Roma, 1890; С. Р. Пиърс, The Mausoleum of Hadrian and Pons Aelius, в Journ. of Rom, Stud., XV, 1925. За строежите на Адриан в Атина — често цитирания труд на П. Грендор, Athenes sous Hadrien, 1934, и Ж. Фужер, Athenes, 1914, който, макар и стар, все още обобщава най-главното.