Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Самият Адриан е оставил известен брой автентични трудове, които сме използували: административна кореспонденция, откъси от речи или официални отчети като прочутото Adresse de Lambese, запазени най-вече чрез надписи; законодателни актове, стигнали до нас посредством юристите; поеми, споменати от съвременни на Адриан автори, като известната Animula vagula blandula, или открити върху паметници под формата на оброчни надписи като поемата, посветена на Любовта и на Небесната Венера, издълбана в стената на храма в Теспиа (Kaibel, Epigr. Gr. 811). Трите писма на Адриан, отнасящи се до личния му живот (Писмо до Матидия, Писмо до Сервиан, Писмо на умиращия император до Антонин, които читателят ще намери респективно в сборника от писма, съставен от граматика Доситей, във Vita Saturnini от Вописк и в Гренфел в Хънт, Fayum Towns andiheir Papyri, 1900), са със съмнителна автентичност; и трите писма обаче носят в най-висша степен почерка на човека, комуто се приписват, а някои от сведенията, съдържащи се в тях, бяха използувани в тази книга.

Многобройните бележки за Адриан или неговото обкръжение, които се срещат у почти всички писатели от II и III век, обогатяват сведенията на хрониките и често запълват, известни празноти. Така например, цитирайки само някои примери, взети от „Мемоарите на Адриан“, следва да кажем, че ловният епизод в Либия възпроизвежда изцяло един твърде повреден фрагмент от поемата на Панкрат „Ловът на Адриан и Антиной“, намерена в Египет и публикувана през 1911 г. в колекцията „Папируси от Оксиринх“ (III, № 1085); Атеней, Авъл Гелий и Филострат ни дават множество подробности за софистите и поетите от императорския двор, а Плиний Млади и Марциал прибавят някои черти към малко бледия образ на един Воконий или на един Лициний Сура. Описанието на Адриановата скръб при смъртта на Антиной е взето от историците на царуването му, а също така от известни пасажи от отците на църквата, естествено осъждащи Адриан, но понякога по-хуманни в това отношение и най-вече изразяващи по-разнообразни мнения, отколкото бихме могли да предположим. Някои откъси от писмото на Ариан до император Адриан по повод преплуването на Черно море съдържат подобни намеци и бяха включени в настоящата книга, тъй като авторът споделя мнението на учените, които смятат, че в по-голямата си част този текст е автентичен. От „Хвалебственото слово за Рим“ от софиста Елий Аристид, творба с ясно изразен Адрианов характер, са взети няколкото реда, послужили на императора при описанието на неговата представа за идеалната държава. Няколко исторически подробности, преплетени с огромен материал с легендарен характер, взети от Талмуда, са прибавени към разказа за Палестинската война от „Църковната история“ на Евсевий. Споменаването за изгнанието на Фаворин е взето от откъс от негов ръкопис, намиращ се във Ватиканската библиотека, публикуван през 1931 (M. Norsa и G. Vitelli, II papiro vatikano greco. II, в Studi e Testi, LIII); жестокият епизод за секретаря с извадено око е извлечен от един трактат на Гален, лекар на Марк Аврелий; образът на умиращия император е вдъхновен от трагичния портрет на стария император от Фронтон.

Често сме се обръщали към портретните паметници и надписи за подробности във фактите, които не са били регистрирани от историята. Известни данни за жестокостта на дакийските и сарматски войни (изгорени живи затворници, съветниците на цар Децебал, които се отравят в деня на поражението) са взети от барелефите на Траяновата колона (W. Froehner, La Colonne Trajane, 1865; J. A. Richmond, Trajan’s Army on Trajan’s Column, в Papers of the British School at Rome, XIII, 1935); голяма част от подробностите по пътешествията са почерпени от монетите на Адриановото царуване. Поемите от Юлия Балбила, издълбани върху крака на Мемноновия Колос, служат за изходен пункт на разказа за посещението в Тива (R. Cagnat, Inscrip. Gr. ad res roraanas pertinentes, 1186–7); точността на рождената дата на Антиной дължим на надписа в Колежа за занаятчии и роби от Ланувиум, който приел Антиной за патрон-покровител в 133 г. (Corp. Ins. Lat. XIV, 2112), точност, оспорвана от Момзен, но приета оттогава насам от не така свръхкритични учени; няколкото фрази, изписани върху гроба на Антиной в романа, са взети от дългия йероглифен текст от Обелиска на Пинчо, (който описва неговото погребение и церемониите по култа му A. Erman, Obelisken Romischer Zeit, в Rom, Mitt. XI, 1896; O. Marucchi, Gli obelischi egiziani di Roma, 1898). Що се отнася до божествените почести, отдадени на Антиной, до физическата и психологическа характеристика на последния, свидетелството на портретните паметници, на надписите и на монетите надхвърля значително писаната история.