Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

Преди години, останал без работа и хлътнал по една красива, необезкосмена социална работничка с обеца на носа, с която вярваше, че му е писано да е щастлив — или нещастен, нямаше значение кое от двете, стига да му беше писано — той бе полагал доброволен труд в полза на бездомните и изнасял презентации от тяхно име. Затова трудно можеше да спори, когато те сами правеха презентации за себе си. Така че той омекна и позволи да го притиснат във витрината и да опразнят джобовете му.

Позволи?

Тази дума величаеше собствената му роля. Всичко бе свършило прекалено бързо, за да остави място за какъвто и да било принос от негова страна. Той беше сграбчен, насметен и претръскан.

От една жена.

Но това още не беше най-лошото.

Най-лошото беше — изживявайки събитието отново в последвалите минути — онова, което му се стори, че бе казала. Имаше вероятност и да греши. Нападението беше твърде внезапно и твърде краткотрайно, за да бъде сигурен какви думи са си разменили и имало ли е такива изобщо. Не беше уверен дали самият той е произнесъл и една сричка. Наистина ли бе приел всичко мълчаливо, без дори едно „Пуснете ме!“ или „Как смеете?“, или дори „Помощ“? А думите, които му се струваше, че е чул от нея, може да бяха чисто и просто звукът от неговия чупещ се във витрината нос или пращящите му хрущяли, или подскочилото в гърдите му сърце. Въпреки това наборът от объркани звуци упорстваше и започваше да се подрежда и преподрежда в главата му…

„Давай бижутата“, му се струваше, че я бе чул да казва.

Странно искане от жена към мъж, освен ако по-рано не е било отправяно към нея и сега тя да го използва отново, в дух на горчива и отмъстителна ирония. „Давай бижутата — сега знаеш какво е чувството да си жена!“

В университета Треслъв бе преминал модул, озаглавен „Патриархат и политика“. В него често бе чувал изречението „Сега знаете какво е чувството да си жена.“

Ами ако само си бе въобразил това от някакво смътно мъжко усещане за вина, а думите й всъщност са били „Ти си Джулс 25 25 На английски език думите jewels — бижута и Jules — Джулс звучат по сходен начин. — Б.пр. “, използвайки галеното име, с което майка му го бе наричала?

Това също бе трудно за обяснение, защото той едва ли се нуждаеше да му напомнят името.

А може би по този начин е искала да го обозначи, да му даде да разбере, че знае самоличността му: „Ти си Джулс и не си мисли, че някога ще го забравя.“

Но оттук положително трябваше да произтече и още нещо. Разбира се, нещо бе произтекло, а именно че тя съвестно го бе облекчила от всичките му притежания. Но не трябваше ли все пак, за да може удовлетворението й да е пълно, и тя на свой ред да му даде да разбере коя е? „Ти си Джулс, аз съм Джулиет — хубаво да ме запомниш, малък нещастник такъв!“

Колкото повече мислеше, толкова по-малко сигурен бе, че е казала „бижутата“. Звукът беше по-различен. И с по-обвинителен тон.

А дали не беше казала „Ти си бижу“.

Но какъв беше смисълът? Откъде-накъде ще наричаш някого бижу, а в същото време ще го ограбваш и ще му мачкаш физиономията?

Треслъв не беше убеден.

Освен ако онова, което бе казала, докато изпразваше джобовете му, не беше „Давай, Джу!“ 26 26 Алюзия към английската дума Jew (евреин). — Б.пр.

— Кой е любимият ви цвят?

— Моцарт.

— Коя зодия сте?

— Мелодия?

— Не, зодиакален знак. Звезда.

— О, Джейн Ръсел 27 27 Американска кинозвезда, родена 1921 г., един от водещите холивудски секссимволи през 40-те и 50-те години на 20 век. — Б.пр. .

Така бе започнала първата среща на Либор от битието му като вдовец.

Среща! Това беше някаква шега — той на деветдесет, а тя наполовината, сигурно и на една трета от годините му. Среща! Но имаше ли друга подходяща дума?

Името Джейн Ръсел не личеше да й говори нещо. Либор се чудеше къде е проблемът — дали в неговия акцент, който не беше изгубил напълно, или в слуха, който не беше запазил напълно. Мисълта, че Джейн Ръсел може просто да бъде забравена, изобщо не минаваше през ума му.

— Р-ъ-с-е-л — каза буква по буква той. — Д-ж-е-й-н. Красива, с големи… — той направи движението, което мъжете правят, или правеха някога, за да претеглят пълнотата на женската гръд пред себе си, подобно на търговец, държащ върху дланите си торбички с брашно.

Момичето, младата жена, детето, отвърна поглед. Самата тя, даде си сметка Либор, нямаше гърди, за които да си струва да се говори, и поради това сигурно се беше засегнала от бакалския му жест. Макар че и ако имаше, можеше пак да се засегне. С какви неща трябваше да се съобразява човек пред жена, за която не е бил женен половин век! Какви чувства трябваше да се вземат предвид!