Хауърд Джейкъбсън - Въпросът на Финклер

— Обърнахме го на семейна свада.

— Какво им има на семейните свади?

— Когато член на семейството ти се държи погрешно, Либор, не е ли твой дълг да му го кажеш?

— Да му го кажеш, да. Да го бойкотираш, не. Кой човек би бойкотирал собственото си семейство?

И така нататък, докато нуждите на мъжете, лишени от утехата на женска компания — още една чаша портвайн, още едно ненужно посещение на тоалетната, налягащата ги след вечеря дрямка, — не вземеха своето.

Наблюдавайки ги отстрани, Треслъв оставаше завистливо поразен от тяхната финклерщина. Такава увереност, такава сигурност в собствената правота, независимо дали Либор беше прав или не да предполага, че единственото, което Финклер иска, е одобрението на не-финклерите.

Каквото и да искаше Сам Финклер, ефектът, който той оказваше върху Джулиан Треслъв, неизменно беше да го кара да се чувства някак изхвърлен, сякаш изключен от нещо. И неверен на самоличността, която дори не беше сигурен, че притежава. В училище беше същото. Финклер го караше да се чувства като някой, който не е. Като клоун. Иди го обясни.

Треслъв изглеждаше добре по един труден за обяснение начин; той приличаше на хората, които изглеждат добре. Част от това беше симетрията. Той имаше симетрично лице. И чертите на лицето. Притежаваше правилно оформени черти. Също така се обличаше хубаво, в стила на известните хора. Докато Финклер, чийто баща бе карал хората да го удрят в корема, си беше позволил да качи килограми, често оставяше шкембето си да провисва над колана, плюеше в камерата и се поклащаше като паток на големите си стъпала, когато се отправяше на някоя от своите безсмислени телевизионни разходки по улицата, където фургонът с пране съборил на земята Ролан Барт 19 19 Ролан Барт (1915-1980) — френски философ и литературен критик. — Б.пр. , или през полето, където Хобс 20 20 Томас Хобс (1588-1679) — английски философ-емпирик. — Б.пр. притежавал парцел, а когато сядаше, се разпльосваше като търговец на ориенталски пазар за подправки. И все пак той, Треслъв, се чувстваше като клоун!

Дали философията нямаше нещо общо с това? На всеки няколко години Треслъв решаваше, че отново е време да се захване с нея. Но вместо да започне от началото със Сократ или да се хвърли направо в епистемологията 21 21 Клон на философията, занимаващ се с характера, произхода и обхвата на познанието. — Б.пр. , той излизаше и купуваше нещо, което обещаваше да го въведе направо в тематиката — например книга от Роджър Скрутън 22 22 Роджър Скрутън (1944- ) — английски философ и писател. — Б.пр. или Брайън Магий 23 23 Брайън Магий (1930- ) — английски телевизионен водещ, политик и писател, известен като популяризатор на философията. — Б.пр. , макар, по очевидни причини, не и от Сам Финклер. Тези опити за самообразование в началото тръгваха добре. Материята вървеше леко. Но после, общо взето, в един и същи момент, той се натъкваше на концепция или линия на разсъждение, които му убягваха, независимо колко часове прекарваше в опити да ги разшифрова. Например фраза от рода на „извлечената от еволюцията идея, че онтогенезата повтаря в съкратен вид филогенезата“, която не беше безкрайно заплетена сама по себе си, но се съпротивляваше на усилията му, сякаш предизвиквайки едва ли не умишлено упорство от страна на съзнанието му. Или пък разглеждането на един аргумент от три различни гледни точки, всяка една от тях с по пет характерни особености, първата от които притежаваща четири обособени аспекта. Това беше като да откриеш, че предполагаемо нормалният човек, с когото допреди малко си водил съвсем приятен разговор, всъщност е напълно луд. Или ако не луд, садист.

Дали Финклер някога срещаше същата съпротива, запита се веднъж Треслъв. Не, беше отговорът. За Финклер смисълът беше напълно ясен. Както и той беше напълно ясен за хората, които четяха книгите му. Как иначе щяха да бъдат толкова много?

Едва когато помаха за довиждане на стария си приятел, Треслъв осъзна, че той се нуждаеше от компания. Либор беше прав — Финклер наистина търсеше обич. Един мъж без жена може да бъде самотен в черния си мерцедес, независимо колко читатели има.

Треслъв вдигна поглед към луната и остави главата си да се замае. Той обичаше тези топли късни вечери, самотни и откъснати. Улови с ръце прътите на портата, сякаш искаше да я събори, но не направи нищо насилствено, само се вслуша в дишането на парка. Страничен зрител би могъл да го вземе за обитател на някаква институция, лудница или затвор, мъчещ се отчаяно да излезе навън. Но имаше и друго тълкуване на поведението му: той можеше да се мъчи отчаяно да влезе вътре.