М. Стедман - Светлина между два океана

Сякаш цялото тяло на Том бе оживяло, щом я видя. Мисълта, че тя може да изчезне отново, му се струваше непоносима. Той отново задърпа метала, този път с такава сила, че изтръгна тръбата от стената и във въздуха бликна воден фонтан.

– Том! – изхлипа Изабел, когато той я грабна в ръцете си. – О, Том! – Цялото ѝ тяло се тресеше въпреки силата на прегръдката му. – Трябва да им кажа. Трябва...

– Тихо, Изи, тихо, всичко е наред, скъпа. Всичко е наред.

Сержант Нъки се появи от кабинета си.

– Гарстоун, какво става, за бога...

Той млъкна, като видя Изабел в ръцете на Том, и двамата мокри от скъсаната тръба.

– Господин Нъки, не е вярно – нищо не е вярно! – извика Изабел. – Франк Рьонфелд беше мъртъв, когато лодката спря на брега. Моя беше идеята да задържим Луси. Аз му попречих да съобщи за лодката. Вината е моя.

Том я държеше здраво и я целуваше по тила.

– Тихо, Изи. Просто остави всичко да си върви по реда. – Той се отдръпна, хвана я за раменете, приведе се и я погледна право в очите. – Всичко е наред, скъпа. Не казвай нищо повече.

Нъки бавно поклати глава. Гарстоун набързо навлече мундира и криво-ляво приглади косата си.

– Да я арестувам ли, сър?

– Поне веднъж в скапания си живот прояви малко здрав разум! Размърдай се и оправи тая гадна тръба, преди всички да се удавим! – Нъки се обърна към другите двама, които се взираха един в друг и мълчанието им говореше по-силно от всякакви думи. – Колкото до вас, най-добре елате в кабинета ми.

Срам. За своя изненада Хана изпита по-скоро срам, отколкото гняв, когато сержант Нъки я посети с новини за признанието на Изабел Шербърн. Лицето ѝ пламна, като се сети за посещението си при нея само преди ден и за сделката, която ѝ предложи.

– Кога? Кога ви каза това? – попита тя.

– Вчера.

– По кое време?

Нъки се изненада от въпроса. Какво значение имаше, по дяволите?

– Около пет часа.

– Значи след... – гласът ѝ заглъхна.

– След какво?

Хана се изчерви още по-силно, унижена от мисълта, че Изабел е отхвърлила нейната саможертва, и отвратена от наглата лъжа.

– Нищо.

– Мислех, че ще искате да знаете.

– Разбира се. Разбира се...

Тя се вглеждаше не в полицая, а в стъклото на прозореца. То имаше нужда от почистване. Цялата къща се нуждаеше от почистване – от седмици почти нищо не беше пипнала. Мислите ѝ се катереха по познатата стълбичка на домакинската работа, за да я държат на сигурно място, докато се овладее.

– И... къде е тя сега?

– При родителите си, пусната под гаранция.

Хана зачопли кожичката около нокътя на палеца си.

– Какво ще стане с нея?

– Ще бъде съдена заедно с мъжа си.

– Лъгала е през цялото това време... Накара ме да повярвам.. – Тя поклати глава, унесена в друга мисъл.

Нъки въздъхна.

– Цялата работа е много объркана. Изабел Грейсмарк беше свястно момиче, преди да отиде да Янус. Онзи остров не ѝ се отрази добре. Не знам дали се е отразил добре на когото и да било. В края на краищата Шербърн попадна там само защото Тримбъл Дохърти посегна на живота си.

Хана не беше сигурна как да зададе въпроса.

– Колко време ще останат в затвора?

Нъки я погледна.

– До края на живота си.

– До края на живота си?

– Не говоря за времето зад решетките. Тези двамата вече никога няма да бъдат свободни. Никога няма да се измъкнат от стореното.

– Нито пък аз, сержант.

Нъки я огледа изпитателно и реши да рискува.

– Вижте, Кръстът за храброст не се дава на страхливци. Получаваш го само ако... е, само ако си спасил живота на много хора, рискувайки своя. Том Шербърн е достоен човек, струва ми се. Бих казал дори, че е добър човек, госпожо Рьонфелд. И Изабел е добро момиче. Преживя там три аборта, без никой да ѝ помогне. Човек не минава през такива изпитания като тях двамата, без нещо в него да се изкриви.

Хана го гледаше с отпуснати ръце и чакаше да разбере накъде води разговорът.

– Бога ми, жалко е да видиш човек като него в такова положение. Да не говорим за съпругата му.

– Какво искате да кажете?

– Не казвам нищо, което няма да хрумне на вас самата след някоя и друга година. Но тогава ще е твърде късно.

Тя леко завъртя глава, като че ли се мъчеше да го разбере.

– Просто питам наистина ли това искате? Съдебен процес? Затвор? Вече получихте дъщеря си. Може да има и друг начин...

– Друг начин ли?

– Спраг ще загуби интерес, след като му се наложи да зареже оная глупост с убийството. Докато случаят не е напуснал Партажьоз, аз имам известна свобода на действие. И може би капитан Хаслък ще се съгласи да каже добра дума за него пред управлението на фаровете. Ако и вие сте склонна да се застъпите за него. Да помолите за снизходителност...