Алберто Моравия - Нови римски разкази

След малко дойде професорът, следван от асистентите и опашка от болногледачи. Щом ме видя, навярно защото имаше много болни, подхвърли:

- Как сме, младежо, добре ли сме... Вие сте късметлия... Ах, вие, младите, само жени са ви в главата.

Тогава някой му подсказа тихо, че греши: самоубиецът заради любов лежеше през едно легло. А аз го поправих:

- Професоре, не казвайте жени в главата... по-добре кажете жена на главата.

Безработен и съсипан, облякъл под единственото си сако единствената риза и единствената вратовръзка, онази, пропита от пот, и тази, усукана като връв, с глава, пълна с мъгла, и с къркоренето на изгладнелите ми черва, реших да се посъветвам с мой приятел, с когото ме свързваше свети Йоан, защото в миналото бях кръстил неговия син. Този приятел, по-скоро сват, Поластрини, беше шофьор на две възрастни госпожици, собственици на кола, по-стара и от тях, и я ползваха горе-долу два пъти в седмицата - идеална работа. Заварих го в гаража да човърка мотора; щом ме видя, по лицето ми разбра, че съм зле, и преди да отворя уста, ми предложи цигара. Запалих с трепереща ръка и му описах положението. Той се почеса по главата, видимо затруднен, а после отвърна:

Свети Йоан не обича измамите... Понеже ние с теб сме свети Йоан, ще ти кажа самата истина: моментът е лош, работа няма и още по-малко ще има в бъдеще; говори се, че ако хората продължават с лошия навик да си карат сами колите, съсловието на господарските шофьори ще изчезне... Но знаеш ли какво ще направя? Ще те пратя при адвоката Молие, навремето той бе много добър към мен.

Добави също, че този Молие познава половината Рим, че при възможност ще направи услуга и, въобще, от дума на дума може да излезе нещо. Докато говореше, той се запъти към телефонната кабина и се обади на адвоката. Молие явно не си спомняше добре Поластрини, защото разговорът беше дълъг и настойчив. Но накрая Поластрини каза да отида, защото Молие ме очаква. Даде ми още една цигара, аз му благодарих и тръгнах.

Беше още рано, но вече горещо, типична лятна жега - римляните я наричат калача - когато слънцето пече в забуленото от жега небе. Обиколният трамвай се появи пред погледа ми на безработен, замаян от слънце и прах, като вършачка в полето по време на жътва; беше пълен и хората висяха по стъпалата. Метнах се и аз и неволно се допрях до метала на каросерията: пареше. Провиснал там, пропътувах цялата крайбрежна на Тибър чак до Пиаца Кавур, адвокатът живееше на Виа Пиерлуиджи да Палестрина. Пристигам, слизам, тичам, изкачвам стълбището на господарския дом, звъня, прислужницата ме въвежда в просторна хубава чакалня с две огледала в златни рамки и пред тях две конзоли от жълт мрамор. Зачаках прав: изведнъж една странична врата се отвори, дете на триколка се появи, като въртеше педали, обиколи около мен все едно съм регулировчик в центъра на кръстовище, и изчезна през друга врата.

След това се показа адвокатът и ме покани с думите:

- Имаш късмет, хвана ме навреме, тъкмо тръгвах към съда.

В просторната стая, пълна с шкафове догоре с книги, той отиде до писмената маса, затрупана безредно от книжа, и седна, почти потъна: беше дребен мъж, с широко жълто лице и черни като въглени очи. Започна, прелиствайки не знам какъв тефтер:

- Значи се казваш Рондинели Луиджи.

Запротестирах оживено:

- Не, аз съм Чезарано Алфредо... за мен се обади Поластрини... за препоръка.

- Че кой е Поластрини?

Погледът ми се замъгли и с едва чут глас отвърнах:

- Поластрини Джузепе... шофьорът на госпожици Кондорели.

Адвокатът се засмя любезно:

- Естествено... бъди търпелив... Той телефонира и аз говорих с него... точно така... Но, нали знаеш?... Тъкмо прелиствах едни документи, отговарях му, а мислех за друго и когато затворих телефона, се запитах: Кой беше? Какво каза? Какво му отговорих? Ето че ти разбули загадката. Така, ако си спомням добре, Чезарано, ти искаш препоръка, за да те назначат за градинар в общината?

Запротестирах отново:

- Не, господин адвокат, аз съм шофьор, търся работа като шофьор.

Той продължи, все едно не ме е чул:

- Знаеш ли какво отговарям на този, който иска да му намеря работа? Един милион, чек за милион мога да ти намеря, но работа - не... Градинар в общината: лесно е да се каже.

Отново му напомних твърдо:

- Господин адвокат, аз съм шофьор... търся работа като шофьор.

Този път той разбра и повтори малко нетърпеливо:

- Шофьор, да, дявол да го вземе, разбрах.

Кимна, написа много набързо нещо, после взе бележник и затърси някакъв адрес, както ми се стори; вписа още нещо и накрая ми подаде плика с думите: