Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

Изключението бе човекът, който изглеждаше най-трезвен, най-въодушевен и най-млад от групата и именно той пристъпи напред. Публиката го разглеждаше внимателно и с надежда. Той бе доста дребен и приятен на вид, като хубостта му бе по-скоро търговска, отколкото театрална. Имаше прави руси гъсти вежди и очи, които бяха почти неуместно честни. Той застана зад ораторската катедра – очите му сякаш щяха всеки момент да се впият в публиката – и протегна ръка с два вдигнати пръста. После, докато се олюляваше, опитвайки се да запази равновесие, залата притихна в очакване. Младежът завладя слушателите си с абсолютна увереност и когато заговори, думите му бяха ясни и сигурни, сякаш изречени с единствената цел да попаднат "право в ушите".

– Господа! – започна той и спря.

Ехото от думите му се отрази чак в далечния край на залата. Лицата срещу него го гледаха с надежда, с цинизъм, с умора, като че бяха хипнотизирани, погълнати. Шестстотин очи бяха вперени напред и нагоре. С още по-жесток устрем, който напомни на Антъни за търкалянето на топка за боулинг, той се хвърли в морето на изложението си:

– Тази ярка и слънчева утрин вие отворихте любимия си вестник и видяхте една обява, която просто и без преструвки ви заяви, че можете да продавате. Това бе всичко – тя не съобщаваше "какво", не казваше "как", не обясняваше "защо". Тя чисто и просто твърдеше, че вие, вие и именно вие – сочейки с пръст – можете да продавате.

И моята задача сега е да направя така, че вие да успеете, защото всеки човек е роден, за да успява, но хората пропиляват възможностите си. Няма да ви уча как да говорите, защото всеки човек е роден оратор, но не знае как да използва това умение. Моята работа е да ви кажа едно нещо, и то по такъв начин, че да го разберете – трябва да ви кажа, че вас, вас и именно вас ви очакват пари и успех и единствено вие сте тези, които трябва да отидете и да ги вземете.

В този момент един ирландец с мрачно изражение стана от мястото си в задната половина на залата и излезе.

– Този човек може би смята, че ще ги намери в бирарията на ъгъла. – Смях. – Няма да успее. Навремето и аз съм ги търсил там – смях, – но това беше, преди да направя онова, което всеки от вас, независимо дали е млад, или стар, беден или богат – лек шум от иронични забележки – може да направи. Това беше, преди да открия себе си!

Питам се, господа, дали някой от вас знае какво е "Задушевни беседи". "Задушевни беседи" е една малка книжка, в която преди пет години започнах да описвам онова, което бях открил като основни причини за човешкото поведение или успех – от Джон Д. Рокфелер, през Джон Д. Наполеон – смях, – чак до времето, когато Авел загуби правата си на първороден син за паница леща. Сега разполагаме със сто броя от тези "Задушевни беседи". Онези от вас, които са искрени, които се интересуват от нашето предложение и които преди всичко не са удовлетворени от начина, по който се развиват нещата им засега, ще получат по една от тези книги, за да си я занесат вкъщи, след като излязат през онази врата там.

В джоба си имам четири току-що получени писма с отзиви за "Задушевни беседи". Тези писма са подписани от хора, чиито имена са познати във всеки американски дом. Чуйте какво ми пишат от Детройт:

Скъпи мистър Карлтън,

Бих искал да поръчам още три хиляди екземпляра от "Задушевни беседи", за да бъдат разпространени от моите дистрибутори. Тези книги направиха повече, за да подтикнат хората към работа, отколкото което и да било предложение за добро заплащане. Аз самият непрекъснато я чета и бих искал най-сърдечно да Ви поздравя за това, че сте открили корените на най-големия проблем, пред който е изправено нашето поколение – проблемът за продажбите. Това е скалистото дъно, което е в основата на страната ни.

С хиляди поздрави и благопожелания,

сърдечно Ваш

Той изрече това име на три издихания, разделени от дълги паузи – сякаш очакваше това да възпроизведе някакво магическо въздействие. После прочете още две писма: едното от някакъв производител на прахосмукачки, а другото – от президента на Грейт Нордърн Дойли Къмпани.

– А сега – продължи ораторът – ще ви разкажа с няколко думи за нашето предложение, което ще ви убеди да се заемете с тази дейност с подходящата нагласа. Казано накратко, то е следното: "Задушевни беседи" е регистрирана като фирма. Ние ще дадем тези малки брошури в ръцете на всяка голяма организация, всеки търговец и всеки човек, който знае – не казвам "мисли", а "знае", – че може да продава! Ние предлагаме на пазара част от акциите на "Задушевни беседи" и за да бъде разпространението им колкото се може по-голямо, но и за да покажем жив и конкретен пример за това какво представлява търговията или по-скоро какво може да бъде тя, ние ще дадем на онези от вас, които са убедени в начинанието, възможността да продават акции. Не ме интересува какво сте се опитвали да продавате преди, нито пък как сте се опитвали да го продавате. Няма значение на колко години сте. Искам само да знаете две неща – първо, дали искате да успеете и, второ, дали сте готови да работите за успеха си.