Джулиан Барнс - Лимони на масата

— Бабс — повтори той.

— Аз съм Бабс — рече блондинката.

— Ти не си Бабс — отсече той.

— Щом казваш — отвърна тя.

— Ти не си Бабс — повтори той.

Двете жени се спогледаха и русата изтърси нехайно и грубо:

— Хубаво, дядка, която искаш, тая съм, става ли?

Той се надигна от стола. Огледа двете проститутки.

Обясни им толкова бавно, че и наивен новобранец да разбере.

— О — каза едната, — значи търсиш Нора.

— Нора ли?

— Ами ние й викахме Нора. Съжалявам. Тя се спомина преди девет месеца.

Той не разбра. Помисли си, че е казала „тя си замина“. После пак не разбра. Този път му се счу „загина“, помисли си, че е убита или премазана от кола.

— Беше стара бабичка — рече накрая другата като един вид разяснение. Сигурно я бе изгледал свирепо, защото тя побърза да добави: — Не се засягай. Нищо лично.

Отвориха шампанското. Тъмнокосата донесе най-глупавите чаши. Бабс никога не му поднасяше чаша със столче. Шампанското беше топло.

— Изпратих картичка — каза той. — С гвардейска сабя в ножница.

— Да — кимнаха те, без да се заинтригуват.

Пресушиха чашите си.

— Е, още ли искаш онова, за което си дошъл? — попита тъмнокосата.

Друго му беше в ума, но като че ли кимна. Блондинката попита:

— Искаш ли аз да съм Бабс?

Бабс е била Нора. Това му беше в ума. Той усети, че отново се разгневява.

— Искам да бъдеш тая, която си. — Това беше заповед.

Двете жени отново се спогледаха. Твърдо, но не и убедително блондинката каза:

— Аз съм Деби.

Тогава да беше си тръгнал. Трябваше да напусне от уважение към Бабс, в знак на вярност към нея.

А сега от външната страна на неподвижния прозорец на влака се нижеха гледки както всяка година, но той ги виждаше размазани. Понякога смесваше верността към Бабс с верността към Памела. Бръкна в сака си и извади термоса. Някой път — вярно, че рядко, но се бе случвало, — докато правеше любов с Бабс, я вземаше за Памела. Все едно си беше у дома. Сякаш това му се случваше вкъщи.

Бе влязъл в стаята, където го посрещаше Бабс. И тя му се видя променена. Не можа да разбере какво й е новото, а само какво й липсва отпреди. Русокосата го попита какво ще желае. Той не отговори. Взе му някакви пари и му подаде балонче. Той стоеше насред стаята и го държеше. Бабс не беше… Бабс нямаше да…

— Искаш ли аз да ти го сложа, дядо?

Той перна ръката й и събу панталона си, после взе да смъква гащите. Не беше много въодушевен, но нищо по-добро не можеше да измисли. В края на краищата нали за това беше дошъл. За това си беше платил. Малкият приятел засега дремеше, но ако му кажеше ясно какво се иска, ако го изкомандваше, тогава… Почувства, че Деби го наблюдава, застанала на един крак и подпряла коляно върху леглото.

Той се помъчи да надене тънката гума, очаквайки, че от допира на влажните му пръсти малкият дремльо веднага ще подскочи. Погледна Деби, вторачи се във фруктиерата от плът, която му поднасяше, но пак нищо. Сведе очи към отпуснатия си член и набръчкания балон с увиснало празно крайче. По върховете на пръстите му лепнеше споменът от овлажнена гума. Туй-то, момче, помисли си с тъга.

Тя издърпа няколко салфетки от облечената в пъстър плат кутия върху нощното шкафче и му ги подаде. Той избърса лицето си. Върна му малко от парите, съвсем малко. Той се облече набързо и излезе на заслепяващите улици. Тръгна напосоки. Светлинното табло над един магазин му каза, че е три и дванайсет минути. Осъзна, че презервативът все още е на члена му.

Овце. Крави. Дърво с бухнала прическа. Глупав, проклет квартал от малки бардаци, пълни с глупави курви, от които му се повръщаше, и му идеше да кресне и да дръпне шнура на алармения звънец или каквото, по дяволите, имаше в днешни дни вместо алармен звънец. Курви, глупави като него. И той се връщаше в своята глупава, проклета къща, за която се беше трепал толкова години. Развинти термоса и си наля кафе. Престояло два дни, ледено студено. Едно време го постопляше със съдържанието на плоско шишенце. Сега беше студено, студено и старо. Честно ли е, а, Джако?

Трябва да безироса отново верандата пред френския прозорец, защото се е ожулила от тия нови градински столове. На работилницата му й стига една ръка боя. Ще прибере косачката и ще занесе ножовете й на точило, макар че в днешно време къде ти точило, поглеждат те и ти предлагат да си купиш от ония бръмчилки с оранжев пластмасов диск вместо ножове.

Бабс беше Нора. Тя не го караше да си надява гума, защото знаеше, че не хойка, а и времето, когато можеше да зачене, бе отдавна минало и заминало. Връщаше се към някогашната си професия само веднъж на година, заради него. Просто се привързах към тебе, Джако, заради това е всичко. Веднъж тя се пошегува с цената на автобусната си карта, та той оттам разбра, че е по-стара от него; и от Пам също. Веднъж, още когато за един следобед се справяха с голяма бутилка, тя предложи да си свали горното чене и да му направи френска любов, а той се засмя, но му се погади. Бабс беше Нора, а Нора беше мъртва.