Джулиан Барнс - Лимони на масата

Толкова млад ли си, колкото се чувстваш, или толкова стар, колкото изглеждаш? Кондукторът или контрольорът, или мениджърът на влака, или както там го наричаха в днешни дни, дори за миг не го погледна. Само хвърли едно око на двупосочния пенсионерски билет, важащ в работни дни, и го причисли към безобидните и безинтересните — някакъв скъперник, който си носи кафето от къщи, за да пести. Самата истина. С пенсията кое по-напред? Отдавна се отказа от членството си в клуба. Като изключим годишната вечеря на полка, можеше и да не стъпи в града, ако се довереше на местния фелдшер да му поправи ченето. Най-разумно му се струваше да отседне в пансион край гарата. Ако на закуска се натъпчеш и скришом си загънеш някоя наденичка, вързал си деня. В петък по същия начин и то станало време да се прибираш у дома. Обратно в казармата. Рапортуваш за изпълнението на мисията, всички купи и миксери са налице и в пълна изрядност, мадам .

Не, още няма да мисли за завръщането. Това беше годишният му отпуск. Неговите два дни свобода. Беше подстриган, както си му е редът. Блейзерът му беше минал през химическото чистене, както си му е редът. Той беше порядъчен човек с порядъчни желания и удоволствия. Макар тези удоволствия да не бяха така бурни, както навремето. Да речем, че бяха различни. С годините все по-малко носиш на пиене. Не можеш да се наливаш както преди. Затова внимаваш с чашките, глътката ти е по-сладка и накрая пак ти се замотава главата. И в повечето случаи се получаваше. Макар и невинаги. И с Бабс беше така. Като се сетеше за първата им среща, преди толкова години. Чудно, че изобщо бе запомнил нещо в онова състояние. Имаше и друго: макар да бе на градус, на малкия приятел не му се отрази. Три пъти се надигна. Ах ти, Джако, пес разгонен. Един път за здрасти, един път за как си и един път за довиждане. Тъй де, защо иначе ще продават ония гумени батковци в опаковки по три? На някои тройката сигурно им стигаше за седмица, но ако нарочно си пестил, както той…

Факт, че не успяваше да изопне гумата, както навремето. И малкият приятел не беше способен на хеттрик. Но и един гол не беше зле, когато си почнал да се возиш с намаление. Не биваше да натяга пружината докрай. А мисълта, че Памела трябва да преживее такова нещо…

Не, нямаше намерение да натяга пружината. Сабята да си стои в ножницата, а те ще си поделят само половин бутилка шампанско. Едно време изпиваха цяла. Три чаши и двамата, по една за всеки рунд. Сега едва се справяха с малката бутилка — от намалените в магазина за алкохол до гарата, — а понякога и нея не изпиваха. Напоследък Бабс получаваше киселини от няколко глътки, а той пък не искаше да се явява наквасен на вечерята на полка. Повечето време прекарваха в приказки. Дори подремваха.

Не упрекваше Памела. На някои жени просто им секваше желанието след промяната. Не можеш да се бориш с биологията, виновни няма. Въпрос на женски механизъм. Настройваш машинката, тя изработва това, за което е измислена — произвежда потомство, Дженифър и Майк са живи свидетелства, — и после се изключва. Майката Природа спира да смазва частите. Нищо чудно, нали Майката Природа е от женски пол. Виновни няма. Грешката не беше негова. Той просто искаше да се увери, че неговата машинка е годна за работа. Старият татко Мерак още смазваше частите. Въпрос на хигиена, наистина.

Да, точно така. Той беше откровен със себе си по този въпрос. Нямаше какво да го увърта. Не вървеше да обяснява тия работи на Пам, но след като не се срамуваше да се погледне в огледалото за бръснене… Чудеше се успяват ли и ония приятелчета, които седяха срещу него на вечерята преди две години. Какви ги плещеха само. Много от старите порядки в офицерския клуб бяха изчезнали или зачеркнати, така че тия дребни пуяци се появиха нафиркани и се заядоха с нежния пол още преди да дойде виното. Той лично би ги изправил на съд. Струваше му се, че напоследък в армията служат твърде много умници. Трябваше да ги слуша тия тримата да философстват, сякаш са попили цялата мъдрост на вековете. „Бракът е това, което можеш да измъкнеш от него“ — каза главатарят и другите кимнаха в съгласие. Но не от това му преседна. А после, когато онзи започна да обяснява, по-точно да се хвали как отново подновил близостта със стара позната от времето, преди да срещне жена си. „Не се брои — заяви единият от другите умници. — То е заварено положение, не се брои.“ На Джако му трябваше време да схване недомлъвката и когато я разбра, тя не му се понрави. На това му се казваше шикалкавене.