Джулиан Барнс - Лимони на масата

Наближаваха гара Юстън. Някакъв младок, седнал срещу него, извади проклетия си мобифон и запиука с копчетата му. „Ало, скъпа… да, виж какво, скапаният влак е спрял някъде преди Бърмингам и не помръдва, дяволите да го вземат. Киснем тук и никой нищо не ти казва. Не, мисля, че поне час, час и нещо, а и докато стигна до другия край на Лондон… Да, така направи… И аз също… Чао.“ Лъжецът прибра мобифона си и се огледа, без да му пука, че всички са го чули.

Така, да си преговори задачите за деня. Слизане, звънене на „Джон Луис“ с цел незабавно атакуване на щанда за миксери. Вечеря в някое от ресторантчетата до пансиона: индийско, турско, без значение. Максимална сметка 8 лири. Само две халби в „Маркиза на Гранби“, та през нощта да не става често-често по малка нужда. Закуска, задигната наденичка за из път, ако е рекъл късметът. Малка бутилка шампанско от „Трешърс“. Поръчките на благоверната: синьо сирене, уплътнители за буркани, пудра на прах. В два часа Бабс. От два до шест. Самата мисъл за това… Капитане, какво дремеш там долу? Вдигни се, ако обичаш, приятелю… Гвардейската сабя в ножницата. От два до шест. По някое време чай. Чай с бисквитка. Този малък ритуал беше станал част от традицията. А Бабс така хубаво можеше да те насърчи, да те накара за малко, макар и на тъмно, макар и със затворени очи, поне за миг да си представиш, че си това, което… искаш да бъдеш.

„Ето че пристигнахме, момче. Към нашето място, Джеймс, не щади конете.“ Сакът му беше подпрян между седалките, шлиферът му сгънат до него. Билет, портфейл, тоалетни принадлежности, списък с номерирани задачи. Презервативи! За майтап. Гумичките бяха неговата ежегодна шега. Взря се през прозореца отдясно: светещ надпис над закусвалня, спрял товарен влак, носач в смешна униформа. Защо влаковите машинисти нямат деца? Защото винаги дръпват ръчката навреме. Ха-ха! Винаги добавяше гумичките в списъка, за майтап. От години. Веднъж като го опозна и започна да му се доверява, Бабс му каза да ги зареже. Ами ако стане някоя беля, да вземе да прихване? „Джако — беше му отвърнала тя, — тази опасност отдавна изчезна.“

Всичко по часовник. Пристигане по разписание, отскачане до „Джон Луис“, отмерване с педя размера на купата, ясно, разбрано, не, уви, никакви резервни части, но ето специална оферта, миксери с намаление, сигурно по-евтини от покупката на госпожата. Душевен спор относно раздялата с моторчето на място, за да убеди Памела, че е успял да изнамери самостоятелна купа. Решение за доставка на уреда цял-целеничък. В края на краищата тия стари дървени ръце можеха да разнообразят някоя вечер с изтърваване на основната част от миксера. Само дето с неговия късмет, току-виж, пак строшил купата и се оказали запасени с моторчета до края на дните си.

Обратно прекосяване на града. Свойско кимване от страна на чужденеца, съдържател на пансиона. Монета в телефонния апарат, рапорт до домашното началство, тук е вече, жив и здрав. Сносно пиле къри. Две халби в „Маркиза на Гранби“, ни повече, ни по-малко. Спазване на дисциплината. Без излишно натоварване на мехура и простатата. През нощта само едно ставане по малка нужда. Сън на младенец, както има една приказка. На закуска мили очи и ето ти допълнителна наденичка. В „Трешърс“ специална оферта за малките бутилки шампанско. Задачите в списъка до една отметнати. Душ, гребен, измити зъби. На прага й точно в два, спретнат за огледа.

И тъкмо тогава специалните оферти се свършиха. Натискайки звънеца, вече виждаше познатите руси кичури и розовия халат, чуваше смеха й. Но вратата отвори изписана тъмнокоса особа на средна възраст. Озадачен и онемял, той остана на прага.

— Подарък за мен? — каза тя вероятно за да завърже разговор, пресегна се и хвана гърлото на бутилката. Вместо отговор той стисна по-здраво шампанското и настана глупаво дърпане и теглене, докато той не каза:

— Бабс.

— Бабс ще се покаже след малко — отвърна тя и отвори по-широко вратата. Нещо не беше наред, но той я последва в холчето, което беше променено от миналата година. Накичено като вертеп, помисли си той.

— Да я сложа ли в хладилника? — попита тя, но той не пожела да се раздели с бутилката.

— От провинцията? — попита тя.

— Бивш военен? — попита тя.

— Да не си си глътнал езика? — попита тя.

Стояха безмълвно четвърт час, докато не се захлопна врата, после друга. Сега тъмнокосата стоеше редом до висока блондинка с гърди, подали се от сутиена като плодове от фруктиера.