Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

1846

Умира баща му, а скоро след това, на двайсет и една години, и обичната му сестра Каролин. Нейната смърт го натоварва с грижата за племенницата му, на която става настойник. Отново и отново загубата на близък роднина отваря рана в душата му. А и приятелите му умират, макар и по друг начин: през юни например се задомява Алфред льо Поатвен. Гюстав приема женитбата му като третия тежък удар за тази година. „Вършиш голяма глупост“, укорява го той. После пише на Максим дю Кан: „За сърцето сълзите са като водата за рибата.“ Утеха ли е запознанството му с Луиз Коле през същата година? Педантичността и непокорството не си подхождат много с екстравагантността и деспотизма. Само шест дни, след като Луиз му става любовница, маниерът на техните отношения е вече установен. „Обуздай крясъците си — роптае той. — Те ме съсипват. Какво искаш от мен? Всичко ли трябва да зарежа само и само да живея в Париж? Невъзможно.“ Тази невъзможна връзка все пак се проточва цели осем години. Гюстав недоумява как Луиз не разбира, че може да я обича, без въобще да пожелае да я види. „Ако бях жена — пише той след шест години, — нямаше да искам за любовник човек като мен. За една вечер — да, но не и за интимна връзка.“

1848

Умира Алфред льо Поатвен — трийсет и две годишен. „Сега разбирам, че така, както обичах него, не съм обичал никой друг, нито мъж, нито жена.“

1849

Гюстав чете пред двамата си най-близки приятели Буйе и Дю Кан първата си по-обемна и зряла творба, „Изкушението на свети Антоний“. Изчита я за четири дни, през които не млъква по осем часа. След неловко обсъждане слушателите му го съветват да я хвърли в камината.

1850

В Египет Гюстав заболява от сифилис. Напълнява, косата му окапва. Когато на следващата година мадам Флобер посреща сина си в Рим, тя едва го познава — струва й се много загрубял. Този момент бележи навлизането му в средната възраст. „Едва си се родил, и започваш да гниеш.“ Постепенно зъбите му ще опадат, за да му остане накрая един-единствен. Храчките му постоянно ще са черни от лечението с живак.

1851–1857

„Мадам Бовари“. Създаването на романа е мъчително. „Пишейки тази книга, се чувствам тъй, сякаш свиря на пиано с боксове, надянати на ръцете ми.“ Съдебният процес е зловещ. Години по-късно Флобер започва да роптае срещу упоритата слава на своя шедьовър, поради която гледат на него като на автор, издал една-единствена книга. Споделя с Дю Кан, че ако му провърви на борсата, ще изкупи „на каквато и да е цена“ всички налични екземпляри на „Мадам Бовари“. „Ще ги хвърля в огъня и няма да искам да чувам повече за тая книга.“

1862

Елиза Шлезингер постъпва в психиатрична болница; диагнозата й е „остра меланхолия“. След появата на „Саламбо“ Флобер започва да общува със заможни приятели, но пак проявява детинско нехайство относно парите: майка му е принудена да продава имоти, за да изплати дълговете му. През 1867 г. той тайно поверява финансовите си дела на Ернест Команвил, съпруг на племенницата му. През следващите тринайсет години Флобер пропилява всичко поради разточителство, некомпетентност и лош късмет.

1869

Умира Луи Буйе, когото той навремето е нарекъл „содата, която пия, за да смеля живота“. „Със смъртта на клетия Буйе аз загубих своя акушер, онзи, който четеше мислите ми по-ясно и от мен самия.“ Умира и Сент Бьов. „Още един си отиде! Дружината оредява. Кой остана жив, та да си поговорим с него за литература?“ Излиза „Възпитание на чувствата“; отхвърлена е и от критиците, и от търговците. Гюстав я изпраща на сто и петдесет свои приятели и познати, но получава някакви вяли отзиви едва от трийсетина.

1870

Умира Жюл дьо Гонкур: сега остават само трима от седмината инициатори на литературните вечери в „Мани“ от 1862 г. По време на Френско-пруската война врагът окупира Кроасе. От срам, че е французин, Флобер престава да носи кръста на Почетния легион и е твърдо решен да пита Тургенев как може да получи руско поданство.

1872

Умира мадам Флобер. „През последните две седмици осъзнах, че от всички най съм обичал горката ми свидна майчица. Сякаш отскубнаха част от вътрешностите ми.“ Умира и Готие. „Помина се и последният от близките ми приятели. Изчерпа се списъкът им.“

1874

Премиера на „Кандидатът“, театралния дебют на Флобер. Пълен провал; актьорите напускат сцената разплакани. След четири представления пиесата е свалена от репертоара на „Водевил“. Излиза преработената романтична драма „Изкушението на свети Антоний“. „Като се започне от «Фигаро» и се стигне до «Ревю де дьо монд»… всички ме очерниха. Учудва ме най-вече скритата зад тези критики ненавист към мен, към моята личност, преднамереното зложелателство… Подобна лавина от тъпоумие ме наскърбява.“