Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

1825

У семейство Флобер постъпва на служба Жюли, бавачката на Гюстав, която се грижи за писателя вярно и предано цели петдесет и пет години, до самата му смърт. През живота си Флобер почти никога не е имал проблеми с прислугата.

1830

Запознанство с Ернест Шьовалие, първия му близък приятел. Следва поредица от емоционални, предани и плодотворни връзки, които ще крепят Флобер през целия му живот. Гюстав лесно завързва приятелства и ги поддържа с изтезаваща любвеобилност. От особено значение за него ще бъде дружбата му с Алфред льо Поатвен 7 7 Алфред льо Поатвен (1816–1848) — поет, вуйчо на Ги дьо Мопасан, починал млад от сърдечно заболяване. — Б.пр. , Максим дю Кан 8 8 Максим дю Кан (1822–1894) — писател, първоначално близък приятел на Флобер. По-късно отношенията им се обтягат поради различия в житейските и творческите възгледи. — Б.пр. , Луи Буйе 9 9 Луи Буйе (1822–1869) — поет и драматург. В сътрудничество с Флобер написва феерията „Замъкът на сърцата“. — Б.пр. и Жорж Санд 10 10 Дългогодишното приятелство между Жорж Санд(1804–1876) и Флобер е отразено в кореспонденцията им от 1863 г. до смъртта на писателката. Вж. Жорж Санд — Гюстав Флобер. „Писма“, НК, 1989. — Б.пр. .

1831

Постъпва в Кралския лицей в Руан, където се проявява като блестящ ученик с особени интереси към историята и литературата. Най-ранното му оцеляло съчинение е есе за Корней от 1831 г. В юношеството си той пише много, както пиеси, така и проза.

1836

В Трувил се запознава с Елиза Шлезингер, омъжена за немец, издател на музикални произведения, и се влюбва страстно в нея. Това чувство озарява младежките му години. Тя се отнася към него с разбиране и нежност; дружбата им продължава четирийсет години. След време той с облекчение коментира факта, че Елиза не е откликнала на любовта му. „Щастието е като шарката. Пипне ли те рано, уврежда те завинаги.“

1836

Една от прислужничките на майка му го посвещава в сексуалния живот. Това е началото на безброй пикантни еротични преживявания, които водят от публичния дом до светския салон; Гюстав не отминава нито телячетата в баните на Кайро, нито парижките поетеси. Като млад е изключително привлекателен за жените и според собствените му думи — неутолимо страстен; макар че и в по-късни години благодарение на своята галантност, интелигентност и слава той си осигурява интереса на нежния пол.

1837

Руанското списание „Льо Колибри“ публикува статия на Флобер, първата негова издадена творба.

1840

Получава зрелостно свидетелство. Пътува из Пиренеите с доктор Жюл Клоке, приятел на семейството. Макар обикновено да го смятат за безнадежден отшелник, Флобер всъщност е пътувал твърде много: Италия и Швейцария (1845), Бретан (1847), Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и Италия (1849–1851), Англия (1851, 1865, 1866, 1871), Алжир и Тунис (1858), Германия (1865), Белгия (1871) и Швейцария (1874). Сравнете го с неговото alter ego Луи Буйе, който мечтаел за Китай, но така и нестигнал дори до Англия.

1843

Докато следва право в Париж, Гюстав се запознава с Виктор Юго.

1844

Първият епилептичен припадък слага край на следването му в Париж и го принуждава да се затвори в новия семеен дом в Кроасе. Но раздялата с юридическите науки не го натъжава особено и тъй като принудителното уединение му осигурява самотата и битовите удобства, така необходими за творчеството му, в крайна сметка тази криза се оказва благотворна.

1846

Среща Луиз Коле, „Музата“, и започва техният прочут дългогодишен любовен роман: това е страстна и изпълнена със стълкновения история в две части (1846–1848,1851–1854). Макар да не си подхождат по темперамент и да се разминават в естетическите си възгледи, връзката им продължава много по-дълго, отколкото мнозина биха предрекли. Трябва ли да съжаляваме, че е прекъснала? Трябва, доколкото това е означавало край на великолепните писма на Флобер до нея.

1851–1857

Създаване и публикуване на „Мадам Бовари“, съдебен процес и победоносна оправдателна присъда. След скандала успех, приветстван от толкова различни един от друг писатели, като Ламартин, Сент Бьов и Бодлер. Още през 1846 г., разколебан в способността си да напише нещо, което ще заслужава да се издаде, Гюстав заявява: „Ако някой ден се появя на литературната сцена, ще бъда в бойни доспехи.“ Сега бронята му блести ярко, а копието му пронизва всичко. Енорийският свещеник на Кантльо — село, съседно на Кроасе — забранил на енориашите си да четат романа. Литературният успех след 1857 г. естествено води и до успех в светските среди: Флобер се появява често в Париж. Среща се с братята Гонкур, с Рьонан, Готие, Бодлер и Сент Бьов. През 1862 г. се установява традицията на литературните вечери в ресторант „Мани“: от декември същата година Флобер редовно присъства на тях.