Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

1862

Излиза „Саламбо“. Succès fou. 11 11 Грандиозен успех (фр.). — Б.пр. Сент Бьов пише на Матю Арнолд: „Нашето голямо събитие е «Саламбо»!“ Романът предоставя тема за няколко маскарада в Париж и дори дава името на нов вид петифури.

1863

Флобер става чест гост на салона на принцеса Матилд, племенница на Наполеон Бонапарт. Мечокът от Кроасе лесно навлича кожата на светски лъв. Той самият приема гости в неделя следобед. През тази година за пръв път си разменя писма с Жорж Санд и се среща с Тургенев. Приятелството му с руския писател бележи началото на по-широка европейска известност.

1864

Гюстав е представен на император Наполеон III в Компиен. Апогей на светския му успех. Изпраща камелии на императрицата.

1866

Удостоен е с титлата Кавалер на Почетния легион.

1869

Издава „Възпитание на чувствата“. Винаги е твърдял, че това е шедьовър. Независимо от легендата за героичната борба (която самият той разпространява) писането му се удава лесно. Оплаква се много, но всички тези оплаквания са споделени в писма, леещи се с изумителна лекота. В продължение на четвърт век на всеки пет-шест години той произвежда по една голяма, солидна книга, изискваща сериозни проучвания. Може и да е агонизирал над думата, фразата, съзвучието, но не е преживял творческо изчерпване.

1874

Издава „Изкушението на свети Антоний“. Въпреки необичайността на творбата търговският успех е удовлетворителен.

1877

Издава „Три новели“. Признание от страна на читатели и критици; „Фигаро“ за пръв път помества хвалебствена рецензия за Флобер; за три години книгата претърпява пет издания. Флобер започва да пише „Бувар и Пекюше“. През тези последни години първенството му сред френските писатели е признато и от следващото поколение творци. Тачат го, славят го, благоговеят пред него. Неделните следобеди в дома му се превръщат в знаменателни събития за литературното общество. Хенри Джеймс посещава Учителя. От 1879 г. приятелите на Флобер започват да организират в негова чест ежегодни вечери, посветени на свети Поликарп 12 12 Епископ на Смирна (69–155), когото Флобер смятал за свой покровител. — Б.пр. . През 1880 г. петимата съавтори на „Медански вечери“ 13 13 Програмен сборник на групата млади писатели натуралисти. Всички новели в него са на военна тематика, като най-известна е „Лоената топка“ на Мопасан. — Б.пр. , сред които Зола и Мопасан, му подаряват книгата с автографите си: подаръкът може да се разглежда като символичен поздрав на Натурализма към Реализма.

1880

Дълбоко почитан и всеобичан, Гюстав Флобер умира в Кроасе, като до края на дните си работи усилено.

1817

Умира Каролин Флобер (на година и осем месеца), второто дете на Ашил-Клеофас Флобер и Ан-Жюстин-Каролин Флобер.

1819

Умира третото дете Емил-Клеофас Флобер (на осем месеца).

1821

Ражда се петото дете — Гюстав Флобер.

1822

Умира четвъртото дете Жюл-Алфред Флобер (на три години и пет месеца). Брат му Гюстав, роден между две погребения, е болнав и никой не се надява, че ще живее дълго. Доктор Флобер купува семеен парцел в руанското гробище, където изкопава малко гробче за Гюстав. Но неочаквано за всички той оживява. Оказва се мудно дете с глуповато изражение, което часове наред седи кротко с пръст в устата. За Сартр той е „идиотът в семейството“.

1836

Начало на безнадеждната, завладяваща страст към Елиза Шлезингер, която изпепелява сърцето му така, че оттогава нататък е неспособен да обича всецяло друга жена. Връщайки се към миналото, той си спомня: „У всеки от нас има една приемна за Кралицата на сърцето. Аз зазидах вратата на моята.“

1839

Гюстав е изключен от лицея в Руан за непокорство и хулиганство.

1843

Юридическият факултет в Париж обявява резултатите от изпитите на първокурсниците. Комисията дава оценки с червени и черни топки. Гюстав получава две червени и две черни топки, което означава, че трябва да повтори годината.

1844

Тежък епилептичен припадък; след първия ще последват и други. „Всяка криза — пише след време Гюстав — беше като кръвоизлив в нервната ми система… Беше като мъчително изтръгване на душата от тялото.“ Правят му кръвопускане, дават му хапчета и настойки, предписват му специална диета, забраняват му алкохола и тютюна; налагат му да спазва строг режим на ограничения — инак съществувала опасност да предяви претенции към отдавна запазеното за него място в гробището. Още преди да е навлязъл в света, той се отдръпва от него. „Значи ти треперят като на девица“, подкача го по-късно Луиз Коле, и то основателно. През целия му живот, с изключение на последните осем години, мадам Флобер го задушава с грижите си за здравето му и осуетява плановете му за пътешествия. Постепенно, след десетилетия, тя се оказва по-болна от него. Когато Гюстав почти престава да й е грижа, тя се превръща в бреме за него.