Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

1847

Някои хора имат чувствително сърце и закоравял ум. А аз обратното: имам чувствителен ум и закоравяло сърце. Приличам на кокосов орех, чието мляко е скрито под няколко дървесни пласта; трябва брадва, за да го разцепиш, но какво най-често откриваш вътре? Нещо като вкисната сметана.

1847

Надяваше се да намериш в мен огън, който гори, лумти и озарява всичко, който пръска живителна светлина, изсушава суровото дърво на ламперията, оздравява въздуха и разпалва живота. Уви! Аз съм само една мъждукаща лампа, чийто червен фитил пращи в разводнена и прашна газ.

1851

Моето приятелство е като камила: тръгне ли веднъж, няма спиране.

1852

С годините сърцето започва да оголява като есенно дърво. Не можеш да устоиш на по-силните ветрове. Всеки следващ ден обрулва още и още листа; връхлитат и бури, които откършват по няколко клона наведнъж. Но напролет природата отново се раззеленява, ала сърцето — никога повече.

1852

Каква гнусотия е животът, нали? Прилича на супа, в която плуват много косми, но, щеш не щеш, трябва да я изгълташ.

1852

Присмивам се над всичко, дори над онова, което обичам най-много. Няма случка, чувство, вещ или човек, които да са отминати от простодушната ми палячовщина, подобна на железния валяк, който придава лъскавина на платовете.

1852

Обичам работата си с безумна, порочна любов, както аскетът власеницата, раздираща тялото му.

1852

Всички ние, нормандците, имаме по малко сайдер в жилите си; това е стипчива ферментирала напитка, която понякога избива канелката.

1853

Що се отнася до незабавното ми заселване в Париж, трябва да го отложим или по-скоро да се изясним начаса. За мен сега това е невъзможно … Много добре познавам себе си — едно преместване ще означава да си съсипя цялата зима и може би цялата книга. Лесно му е на Буйе да приказва, той може преспокойно да пише където и да е. Вече дванайсет години си работи прекрасно при какви ли не условия. Но аз съм като паница с мляко: ако искаш да хване каймак, не бива да я клатушкаш и местиш.

1853

Смая ме с твоите способности. За десет дни си написала шест разказа! Това не го проумявам… Аз съм като старите акведукти: толкова боклук е задръстил коритото на мисълта ми, че тя тече съвсем бавно и едва се оцежда от върха на перото ми, капка по капка.

1854

Подреждам прилежно живота си и всяко нещо си има място. Пълен съм с чекмеджета и прегради като стар пътнически сандък, опасан с въжета и пристегнат с три дебели кожени каиша.

1854

Молиш за обич, оплакваш се, че не ти изпращам цветя? Ех, сега пък цветя! Щом това искаш, намери си някой благовъзпитан младок с изискани маниери и похвални хрумвания. Аз съм като тигър с четина на члена, която раздира женската.

1857

Книгите не се правят като бебетата, а като пирамидите; след създаването на дълго обмислян проект огромни каменни блокове се повдигат един върху друг с изнурителен, непосилен, многолетен труд. И всичко това нахалост. Стои си пирамидата ей тъй насред пустинята. Но се възвисява над нея, смайващо огромна. Чакали опикават фундамента й, а буржоата се катерят към върха й и прочие… Да се доразвие сравнението.

1857

Един латински израз гласи приблизително следното: „Със зъби да вдигнеш петаче от боклука.“ Тази метафора се е прилагала за скъперниците. Аз съм като тях — пред нищо не се спирам само и само да открия злато.

1967

Вярно е, че много неща ме ожесточават. В деня, когато престана да негодувам, ще се простра на сцената като марионетка със скъсани конци.

1872

Сърцето ми остава непокътнато, но чувствителността ми е някъде притъпена, другаде — изострена, като стар нож, който толкова начесто точат, та е нащърбен и лесно се чупи.

1872

Никога досега духовното не е било тъй маловажно. Никога досега не е била тъй явна омразата към всичко велико — пренебрежение към красотата, ненавист към литературата. Винаги съм се опитвал да живея в кула от слонова кост, но един прилив от лайна оплисква стените й и има опасност да я срути.

1873

Още продължавам да въртя на струг изреченията си подобно на еснафа, който стругова на тавана си халки за салфетки — така си намирам занимавка и си доставям удоволствие.

1875

Въпреки съвета ти не успявам да „закоравея“. Чувствителността ми е съвсем изострена — нервите и умът ми са болни, много болни, усещам го. Но както и да е. Ето че пак взех да се оплаквам, а не искам да те натъжавам. Ще си позволя само една забележка по твоето сравнение със „скалата“. Знай, че много старият гранит може да се превърне в глинени пластове.