Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Какво чувства годеницата, когато отвори кутийката и види пръстена върху лилавото кадифе? Не съм питал жена ми; сега пък е твърде късно. А какво ли е чувствал Флобер, докато е чакал зората на върха на Хеопсовата пирамида и най-сетне е зърнал късчета злато, проблясващи сред лилавото кадифе на нощта? Изненада, удивление и буйна радост нахлуха в сърцето ми, щом видях онези две думи в писмото на Ед. Не, не „Джулиет Хърбърт“, другите две: първо „материалите“ и после „опияняваща“. А освен радост и мисълта, че ме очаква сериозна работа, имаше ли и нещо друго? Не се ли прокрадна и срамното хрумване за почетна степен от някой университет?

Джулиет Хърбърт е една голяма дупка, пришита към другите с общата връв. Станала е гувернантка на Каролин, племенницата на Флобер, към хиляда осемстотин петдесет и пета-шеста и е живяла в Кроасе някоя и друга година, неизвестно точно колко; после се е завърнала в Лондон. Флобер й е писал, и тя на него; от време на време са си гостували. Освен тези факти друго не ни е известно. Не е запазено нито едно писмо до нея или от нея. За семейството й също не знаем почти нищо. Нямаме представа дори как е изглеждала. Не е останало нито едно нейно описание и никой от приятелите на Флобер не се е сетил да я спомене след смъртта му, когато повечето други жени със значимо място в живота му са били обезсмъртени в разни мемоари.

Биографите не са единодушни по отношение на Джулиет Хърбърт. За някои липсата на сведения е доказателство, че тя не е играла важна роля в живота на Флобер; други пък правят точно обратното заключение въз основа на тази фактологична оскъдица и твърдят, че загадъчната гувернантка сигурно е била една от любовниците на писателя, може би неизвестната Голяма любов в живота му, та дори негова годеница. Хипотезите са плод най-вече на темперамента на биографите. Можем ли да направим заключение, че Гюстав е обичал Джулиет Хърбърт само защото е нарекъл хрътката си Жюлио? Някои могат. Но на мен това ми се струва малко тенденциозно. И ако все пак стигнем до подобен извод, то как тогава да тълкуваме факта, че в различни писма Гюстав нарича племенницата си Лулу, името, с което по-късно назовава папагала на Фелисите? Или факта, че Жорж Санд е имала овен, наречен Гюстав?

Флобер споменава открито Джулиет Хърбърт единствено в писмо до Буйе, изпратено след гостуването му в Кроасе.

„Тъй като видях, че гувернантката те развълнува, и аз се заразих от теб. Когато сме на масата, очите ми с удоволствие бродят по нежното възвишение на гръдта й. Мисля, че забелязва погледа ми, защото, докато се храним, по пет-шест пъти се изчервява като божур. Какво хубаво сравнение би излязло, ако възвишението на гръдта се оприличи с насипа на укрепление. Стрелите на Купидон се изтърколват по него, докато обстрелват цитаделата. Или както се изразява нашият Шейх: «Знам какво оръдие да насоча натам».“

Да прибързваме ли със заключенията? Честно казано, това са шеговитите самохвалства, които Флобер винаги е подхвърлял в писмата до приятелите си. Аз самият намирам цитираното писмо за неубедително: истинската страст не се превръща лесно в метафора. Но всички биографи тайно желаят да обсебят и канализират сексуалния живот на своите герои. Вие преценете прав ли съм.

Наистина ли Ед беше открил някакви материали, свързани с Джулиет Хърбърт? Признавам си, че веднага се почувствах техен собственик. Представих си как ги публикувам в някое от по-известните литературни издания; вероятно можех да ги дам на литературната притурка на в. „Таймс“. „Джулиет Хърбърт: тайна, разгадана от Джефри Брейтуейт“; и като илюстрация да приложа едно от онези факсимилета, от които не се разчита почти нищо. Същевременно започнах да се безпокоя, че Ед може да се разбъбри за откритието си в своя университет и наивно да предостави ценните материали на някой амбициозен галицист с прическа на астронавт.

Но тези чувства бяха недостойни и, надявам се, нетипични за мен. Преди всичко се вълнувах от мисълта, че може да разкрия тайната на връзката между Гюстав и Джулиет (какво друго би могла да означава думата „опияняваща“ в писмото на Ед?). Вълнувах се и защото смятах, че материалите ще ми помогнат да си представя още по-ясно какъв е бил Флобер. Мрежата натежаваше. Дали пък няма да разберем например как се е държал писателят в Лондон?

Това беше особено интересен въпрос. През деветнайсети век културният обмен между Англия и Франция е бил най-вече прагматичен. Френските писатели не са прекосявали Ламанша току-тъй, да разискват естетически въпроси с английските си колеги; те или са търсели тук убежище, защото са ги преследвали, или пък работа. Юго и Зола са дошли като изгнаници. Верлен и Маларме — като учители. Вилие дьо л’Ил-Адам, страдащ от хронична бедност, но страхотно практичен, дошъл да си търси някоя богата наследница. За целта на експедицията един парижки сватбен агент го екипирал с кожено палто, скъп часовник и нови зъбни протези, като се съгласил всичко това да му се заплати, когато писателят прибере зестрата на наследницата. Но Вилие, нали си нямал късмет човекът, оплел конците, докато я ухажвал. Наследницата му отказала, сватбеният агент се появил да си прибере палтото и часовника, а отхвърленият кандидат-жених останал в Лондон на произвола на съдбата — с пълен набор зъби в устата си, но без пукната пара в джоба.