Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

1875

Чувствам се така, сякаш съм без корени — топка изсъхнали водорасли, подмятана от вълните.

1880

Кога ще й се види краят на моята книга? Въпрос. Ако е речено да излезе следващата година, отсега нататък не ми остава минута за губене. Но има моменти, когато съм толкова уморен, че направо се размеквам и потичам като камамбер на слънце.

За рибарската мрежа могат да се дадат две определения в зависимост от гледната точка. Обикновено се казва, че тя е приспособление за ловене на риба от рехаво оплетена връв. Но образът може да се преобърне, без да се накърни логиката му, и мрежата да се опише така, както я е видял един духовит лексикограф; той я е нарекъл сбор от дупки, съшити с връв.

По същия начин може да се разгледа и жанрът биография. Влачена по дъното, мрежата се пълни, сетне биографът я изтегля, сортира улова, хвърля във водата едно-друго, останалото складира, нарязва на парчета и продава. Но представете си онова, което не е хванал. То винаги е много повече. Животописът се мъдри на полиците като дебел достолепен буржоа, самонадеян и невъзмутим. Биография за един шилинг ще ви предостави всички факти, биография за десет лири — и всички хипотези като добавка. Но помислете си колко много се е изплъзнало, колко е отлетяло със сетното дихание на описания човек. Как ще реагира и най-умелият биограф, ако героят му го причака и реши да се позабавлява с него?

За пръв път видях Ед Уинтъртън, когато сложи ръка върху моя избор в хотел „Европа“. Казвам го на шега, но си беше самата истина. Там се провеждаше панаир на книгата и аз посегнах малко преди него към „Литературни спомени“ от Тургенев. Сблъсъкът предизвика моментални извинения, изречени смутено и от двама ни. Когато стана ясно, че до тази ръкосхватка се е стигнало поради библиофилската ни страст, Ед измънка:

— Да излезем навън да си поговорим.

На две чаши блудкав чай проследихме пътищата, които ни бяха събрали пред една и съща книга. Аз му разказах за интереса си към Флобер; той сподели, че се занимава с Гос 14 14 Едмънд Уилям Гос (1849–1928) — английски поет, критик и биограф. — Б.пр. и английското литературно общество от края на миналия век. Рядко съм срещал американски учени и бях приятно изненадан, че Уинтъртън говори с досада за кръга „Блумсбъри“ 15 15 Кръг от писатели, философи и художници, сред които В. Улф, Р. Фрай, Б. Ръсел и Е. М. Форстър. Срещите се провеждали от 1904 г. докъм 1930 г. в домовете на видни интелектуалци в лондонския квартал Блумсбъри. — Б.пр. ; с радост оставял модернистите на своите по-млади и по-амбициозни колеги. На Ед Уинтъртън явно му харесваше да се представя за неудачник. Беше на четирийсет и няколко години, с пооплешивяла коса, гладка розова кожа и квадратни очила без рамки: делови учен, благоразумен и морален. Беше си купил английски дрехи, но въобще не можеше да заприлича на англичанин. Оставаше си от типа американци, които в Лондон вечно ходят с дъждобрани, защото са чували, че в този град дъждът се лее и от слънчево небе. Дори и във фоайето на хотел „Европа“ беше с дъждобран.

В позата му на неудачник нямаше отчаяние; тя по-скоро се дължеше на съзнанието, че не му е писано да преуспее, поради което негов дълг е достойно и стоически да приеме този факт. В един момент, докато споделяше, че е малко вероятно да завърши биографията на Гос и още по-малко — да я издаде, той млъкна, а после каза с приглушен глас:

— Все пак понякога се питам дали Гос щеше да одобри това, което правя.

— Искате да кажете, че…

Знаех твърде малко за Гос и ококорените ми очи може би са намеквали, че очаквам да чуя за голи перачки, незаконни деца метисчета и разчленени трупове.

— Ааа, не, не. Дали щеше да одобри самата идея, че пиша за него. Може би щеше да си помисли, че това е… че е удар под кръста.

Отстъпих му Тургенев, разбира се, ако не за друго, то поне за да избегна разговора за моралното право на собственост. Не виждах какво общо има етиката с желанието да притежаваш една антикварна книга, но Ед беше на друго мнение. Обеща да ми пише, ако случайно му попадне друг екземпляр. После набързо обсъдихме редно ли е, или не да платя чая му.

Не съм очаквал, че ще ми се обади, а още по-малко относно въпроса, който бе станал повод да ми пише след около година.

Интересува ли Ви изобщо Джулиет Хърбърт? Ако се съди по материалите, връзката им е била опияняваща. През август ще бъда в Лондон и ако желаете, може да се видим.