Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Последната брънка в чезнещата верига от любими същества е папагалът Лулу. Когато и той на свой ред умира, Фелисите поръчва да го препарират. Държи любимото телце до себе си и дори започва да изрича молитвите си, коленичила пред Лулу. В простичкия й ум настава смут относно религиозните представи и тя се чуди дали няма да е по-добре художниците да рисуват папагал наместо гълъба, изобразяващ Светия дух. Логиката определено е на нейна страна: папагалите и Светият дух говорят, а гълъбите — не. Накрая Фелисите умира. „На устните й разцъфна усмивка. Ударите на сърцето й ставаха все по-бавни и по-бавни, все по-тихи, като пресъхнал извор, като заглъхнало ехо; когато изпусна последното си дихание, й се стори, че вижда в полуразтворилите се небеса гигантски папагал, кръжащ над главата й.“

Овладяването на тона е от съществено значение. Представете си техническите затруднения при съчиняването на разказ, в който една неумело препарирана птица със смешно име накрая поема една трета от ролята на Светата троица, като това не бива да звучи сатирично или сантиментално, нито пък богохулно. И си представете още, че историята се предава от гледната точка на една неграмотна старица, без да прозвучи пренебрежително или сърцераздирателно. Но целта на „Чисто сърце“ е друга: папагалът е съвършена, овладяна илюстрация на Флоберовата гротеска.

Ако решим да пренебрегнем забраната на Флобер, можем да продължим да тълкуваме птицата. Има например скрит паралел между живота на рано състарения писател и дълголетната Фелисите. Критиците са се потрудили да направят съпоставки. И двамата са били самотници, и двамата са преживели много загуби, но и той, и тя, макар с изтерзани души, са стискали зъби. Онези, които се задълбават още повече, твърдят, че злополуката с Фелисите (която едва не загива под колелата на пощенската кола по пътя за Онфльор) има дълбоко скрита връзка с първия епилептичен припадък, който Флобер е получил край Бур-Ашар. Знае ли човек колко надълбоко може да е скрита връзката, без да изчезне напълно?

Трябва да признаем, че в едно много важно отношение Фелисите е пълната противоположност на Флобер: тя е, кажи-речи, безсловесна. Може да се приеме, че именно затова Лулу се появява на сцената. Папагалът, говорещото птиче, рядкото създание, което издава човешки звуци. Не случайно Фелисите го взема за Светия дух, дарителя на словото.

Фелисите + Лулу = Флобер? Не точно, но може да се твърди, че той присъства и в двамата. Фелисите въплъщава характера му, а Лулу — гласа. Може да се приеме, че папагалът, който умело произнася думи, без да притежава много ум, е Чистото Слово. Един френски учен би казал, че Лулу е un symbole du Logos . Но понеже аз съм англичанин, веднага прибягвам към веществения образ, към напереното грациозно птиче, което видях в музея. Представих си как Лулу е кацнал на бюрото, точно срещу писателя, и е вперил в него очички като карикатурно отражение в криво огледало. Нищо чудно, че след триседмично пародийно присъствие е започнал да дразни Гюстав. Дали писателят е нещо много повече от един схватлив папагал?

Може би сега трябва да отбележим четирите най-важни срещи на Флобер с представители на папагалския род. През трийсетте години, по време на обичайните си летувания в Трувил, семейство Флобер често гостувало на Пиер Барбе, бивш морски капитан, който отглеждал у дома си един великолепен папагал. През 1845 г. на път за Италия Гюстав минал през Антиб и там видял болен дългоопашат папагал, който му направил такова впечатление, че заслужил място в дневника му. Денем птичката кацвала кротко на кабриолета на собственика си, а вечер я внасяли в къщата и я поставяли върху полицата на камината. В своя дневник писателят разсъждава за „странната обич“, която възниква между човека и домашния любимец. През 1851 г. на връщане от Ориента Флобер спрял във Венеция, където по Канале Гранде един папагал се провиквал от позлатената си клетка като същински гондолиер: Fà eh, capo die . 3 3 Ехей, сторете път! (Ит.) — Б.пр. През 1853 г. той отново се озовал в Трувил. Отседнал у един аптекар, чийто папагал през цялото време му играел по нервите с крясъците си: As-tu déjeuné, Jako? 4 4 Папка ли, Жако? (Фр.) — Б.пр. и Cocu, mon petit coco. 5 5 Рога, скъпи, рога носиш. (Фр.) — Б.пр. Или пък: J’ai du bon tabac. 6 6 Имам хубав тютюн. (Фр.) — Б.пр. Дали някоя от тези птици не е вдъхновила изцяло или отчасти раждането на Лулу? А може би вдъхновението е дошло от някой друг жив папагал, който Флобер е видял през периода между 1853 и 1876 г., когато е взел от Руанския музей препарирания? Оставям тия въпроси на специалистите.