Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Един пленник го разпознава и му отдава чест, после друг и друг…

Внезапно някакъв зуав изскача от тълпата и вдигнал юмрук, се провиква: «Ааа, ето те и тебе, разбойнико, дето ни умори!» И тогава десет хиляди войници закрещяват обидни думи, заканват му се, размахвайки ръце, плюят по каляската и отминават като ураган от ругатни. Императорът гледа все тъй невъзмутимо, дума не продумва и не помръдва, но си мисли: «Това беше моята тъй наречена преторианска гвардия.»

Е, какво мислиш за тази ситуация? Много е завладяваща, нали? От нея щеше да излезе вълнуващ завършек на моето «Възпитание». Колко жалко, че ми се изплъзна.“

Трябва ли да скърбим за един такъв пропуснат край? А как го оценяваме ние? Дю Кан сигурно го е огрубил при преразказа, пък и Флобер щеше да направи доста чернови, преди да го публикува. Ясно къде е притегателната сила на такава сцена: ще бъде кулминация fortissima , обществено потвърждение на моралния крах на нацията. Ала нуждае ли се книгата от такъв край? След като ни е представена 1848 г., необходима ли ни е и 1870 г.? По-добре унилите спомени на двама приятели, отколкото пищно платно за изложбен салон.

Да подредим по жанрове неосъществените книги.

1. Автобиография. „Седна ли един ден да пиша мемоари (единственото нещо, което ще направя добре, ако въобще си поставя такава задача), ти ще имаш там своето място, и то не какво да е. Защото ти изби голям отвор в зидовете на моето съществуване.“ Тези думи са в едно от първите писма на Гюстав до Луиз Коле; през седемгодишния период на тяхната кореспонденция (1846–1853) от време на време той споменава замислената автобиография. После заявява, че категорично се отказва от нея. Но било ли е това нещо повече от проект за далечен проект? „Ще те опиша в спомените си“ е едно от най-удобните клишета за литературно ухажване. То е от серията обещания „Ще те пресъздам във филмите си“, „Ще те обезсмъртя с четката си“, „Ще извая шията ти от мрамор“ и тъй нататък.

2. Преводи. Това са по-скоро неоцелели, отколкото ненаписани книги, но тук бихме могли да споменем: а) превода на „Мадам Бовари“, направен от Джулиет Хърбърт под надзора на писателя, който го е обявил за „шедьовър“; б) превода, споменат в писмо от 1844 г.: „Двайсет пъти съм чел «Кандид». Преведох го на английски…“ Едва ли го е правил, за да усъвършенства езика; това прилича по-скоро на самоналожено чиракуване. Ако се съди по ексцентричното използване на английския в писмата му, вероятно преводът неволно е обогатил романа с непредвидена в оригинала доза комичност.

3. Разкази и романи. Този раздел от неосъществените творби съдържа огромно количество младежки произведения, чиято реализация щеше да е полезна предимно за психобиографите. Но книгите, които писателят не успява да напише в ранна възраст, се различават по естество от книгите, които не написва, след като вече е заявил професията си. За втория вид той трябва да поеме отговорност.

Докато е в Египет през 1850 г., Флобер „два дни размишлява над историята на Микерин“, благочестив фараон от четвъртата династия, за когото се смята, че е отварял наново заупокойните храмове, затворени от предшествениците му. Но в едно писмо до Буйе писателят го описва като „фараона, който се е сношавал с дъщеря си“. Може би Флобер е проявил интерес към този владетел, като е разбрал — или по-скоро си е спомнил, — че при разкопки през 1837 г. саркофагът му е бил намерен от англичаните и пренесен в Лондон. Сигурно е имал възможност да го разгледа, когато през 1851 г. е посетил Британския музей.

И аз онзи ден пожелах да го разгледам. Казаха ми, че този саркофаг не е сред най-интересните експонати на музея и не е излаган от 1904 г. насам. Макар при пренасянето на Микерин от Египет да смятали, че саркофагът е от четвъртата династия, оказало се, че е от двайсет и шестата; останките от мумифицираното тяло можело и да са на Микерин, но можело и да не са. Бях разочарован, но и си отдъхнах: ами ако Флобер беше изпълнил намеренията си и след старателно проучване беше вмъкнал някъде описание на фараонската гробница? На д-р Инид Старки щеше да й се открие възможност да разгроми още една Грешка в Литературата.

(Защо пък да не удостоя д-р Старки с присъствие в моя малък азбучен справочник за Флобер? Ама пък да не излезе като ненужно отмъщение? Сад ли да сложа на „С“ или Старки? Между другото, „Речникът на готовите истини“, съставен от Брейтуейт, става доста приличен. Още няколко определения и съм готов. Последните букви нещо ми създават проблеми. Вярно, че и във Флоберовия речник няма много на „Ю“ и „Я“.)