Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

В писмата си от Константинопол през 1850 г. Флобер обявява, че е замислил три книги: „Една нощ на Дон Жуан“ (за която по-късно дори разработва подробен план), „Анубис“ — историята на жената, поискала да бъде обладана от божество, и „Моя фламандски роман за младата девственица, отдадена на мистицизъм, която умира в дъното на градина, засадена със зеле и плодни дръвчета“. В това писмо до Буйе Гюстав се оплаква от много подробното планиране на творбите. „Уви, струва ми се, че ако старателно правиш дисекция на своите деца, които тепърва ще се раждат, никога няма да ти се втвърди членът, за да ги направиш.“ В споменатите случаи Гюстав явно не се е възбудил достатъчно; макар че в третия му замисъл някои съзират смътно предвещание за „Мадам Бовари“ или „Чисто сърце“.

През 1852–1853 г. сериозно замисля „Спиралата“, „внушителен, метафизичен, невероятен и сензационен роман“, чийто герой живее типично Флоберовски двойствен живот — щастлив в мечтите си и нещастен в действителността. Изводът идва от само себе си: щастието съществува единствено във въображението.

През 1853 г. възкръсва „един някогашен блян“ на Гюстав: рицарският роман. „Вярно, че съществува Ариосто, но от това моето намерение не се обезсмисля“, заявява той; новите елементи, с които ще обогати темата, са „ужас и повече поезия“.

През 1861 г.: „Отдавна искам да напиша роман за лудостта или по-скоро за начина , по който човек обезумява.“ Ако се доверим на Дю Кан, тогава или малко по-късно Флобер замисля и роман за театъра; щял да седи в гримьорната и да си записва изповедите на твърде откровените актриси. „Само Мъдреца 39 39 Ален-Рьоне Льосаж (1668–1747) — френски писател и драматург, чиято най-прочута творба е пикареската „Жил Блас“. Флобер изписва името му разчленено — Льо Саж, т.е. Мъдреца. — Б.пр. се е докоснал до истината в «Жил Блас». Аз ще я разкрия в цялата й голота, защото е невъобразимо комична.“

По това време Флобер сигурно вече е съзнавал, че всеки роман ще му отнема по пет-шест години, поради което повечето му проекти ще отидат на вятъра. В последните десетина години от живота му откриваме четири основни идеи за романи плюс още една доста любопитна — нещо като roman trouvé 40 40 Намерен роман (фр.). — Б.пр. .

а.„Харел бей“, разказ за Изтока. „Ако бях по-млад и имах пари, щях да се върна в Ориента — да се запозная със съвременния Ориент, с живота край Суецкия провлак 41 41 По това време се строи Суецкият канал. — Б.пр. . Отдавнашна моя мечта е да напиша голяма книга за всичко това. Искам да покажа цивилизован човек, който се превръща във варварин, и варварин, който се цивилизова — да разработя този контраст между два свята, които накрая се сливат… Но вече е много късно.“

б.Роман за битката при Термопилите, който възнамерявал да напише веднага след като завърши „Бувар и Пекюше“.

в.Роман, проследяващ няколко поколения от историята на руанско семейство.

г.„Ако разрежеш червей на две, при главата ще порасне опашка; и което е още по-чудно, при опашката ще порасне глава.“ Така се е получило с неосъществения край на „Възпитание на чувствата“: родил е идея за цял роман, отначало наречен „По времето на Наполеон III“, а по-късно — „Един парижки дом“. „Ще напиша роман за Империята — предава думите му Дю Кан, — в който ще вмъкна и приемите в Компиен с всичките им посланици, маршали и сенатори, чиито ордени подрънкват, когато се превиват на две да целунат ръката на императора. Ама разбира се! Тази епоха ще предостави материал за няколко големи книги.“

д.Споменатият roman trouvé бил намерен от Шарл Лапиер, редактор на „Писателят от Руан“. Когато една вечер гостувал в Кроасе, Лапиер разказал на Флобер скандалната история на мадмоазел Дьо П. Тя произхождала от аристократичен нормандски род, движела се в дворцовите среди и била удостоена с честта да чете на глас на императрица Йожени. Говорело се, че ослепителната й красота би опропастила и светец. Поне нея със сигурност опропастила: заради любовна афера с офицер от Кралската гвардия си загубила службата. След време станала една от кралиците на парижкия demi-monde , които в края на шейсетте били на почит в кралския двор, доста по-леконравен от онзи, който я прогонил. По време на Френско-пруската война тя изчезнала от сцената (както и всички жени от тази професия), а после звездата й залязла. Според слуховете напълно пропаднала. Ала за щастие й провървяло (както на нея, така и на литературата). Отново успяла да се издигне — станала официална любовница на един гвардейски офицер и умряла като законна съпруга на адмирал.