Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

5.а. Септември 1846 г. Първа среща в Мант. Единственият проблем е майката на Гюстав. Тя още не била официално осведомена за съществуването на Луиз. Всъщност мадам Коле трябвало да изпраща всичките си любовни писма чрез Максим дю Кан, който ги слагал в нови пликове и ги преадресирал до Гюстав. Как щяла да реагира мадам Флобер на внезапното нощно отсъствие на Гюстав? Какво можел да й каже той? Някоя лъжа, разбира се. Une petite histoire que ma mère a crue , хвали се той с детинска гордост и потегля към Мант.

Но мадам Флобер не повярвала на неговата petite histoire . Същата нощ спала по-малко дори от Гюстав и Луиз. Нещо я притеснявало — вероятно потокът писма, пристигащи напоследък от Максим дю Кан. И тъй, на следващата сутрин тя отишла на руанската гара и изчакала на перона сина си, който слязъл от влака, все още сияещ от опиянение след любовната нощ. „Не изрече нито една укорителна дума, но лицето й беше най-страшното обвинение.“

Много се говори за тъгата при раздялата; а защо не и за вината при завръщането?

5.б. И Луиз, разбира се, умеела да разиграва спектакли по гарите. Била прословута със своята ревност, която изливала върху Гюстав по повод на вечерите му с приятели. Винаги била нащрек за съперница; но такава нямало, ако не се брои Ема Бовари.

Дю Кан е описал един скандален случай. „Флобер си заминаваше от Париж за Руан, когато тя влезе в чакалнята на гарата и предизвика такава драматична сцена, че железничарите бяха принудени да се намесят. Флобер се сконфузи и я помоли за пощада, но тя не се смили.“

6. Фактът, че Флобер е ползвал лондонското метро, е почти неизвестен. Цитирам откъслечните му записки в набързо нахвърления „Дневник на пътешественика“ от 1865 г.

Понеделник, 26 юни (във влака от Нюхейвън). Няколко невзрачни спирки, облепени с афиши, също като гарите в околностите на Париж. Пристигане на гара „Виктория“.

Понеделник, 3 юли. Току-що си купих разписание на влаковете.

Петък, 7 юли. Подземна железница — Хорнси. Мисис Фармър… Към гара „Чаринг Крос“ за информация.

Гюстав не се наема да сравнява английските и френските железници, за което може би трябва да съжаляваме. Десетина години преди него нашият приятел, преподобният Дж. М. Мъсгрейв, слязъл на булонското пристанище и бил смаян от френската жп мрежа: „Претеглянето, извозването и заплащането на багажа се извършва без излишни усложнения. Във всяка служба цари точност, изрядност, прилежност. При тази вежливост и осигурените удобства (удобства във Франция! ) е удоволствие да пътуваш с железницата. Дори и на големите гари не попадаш сред такава глъчна суетня, каквато например владее лондонската гара «Падингтън». Да не говорим, че тяхната «втора класа» не отстъпва по нищо на нашата «първа». Жалко, че Англия е допуснала такова положение.“

7. „ ЖЕЛЕЗНИЦА— Ако Наполеон я имаше на свое разположение, щеше да бъде непобедим. Да се изразява възхищение от изобретяването й и да се казва: «Аз лично, господине, бях тази сутрин в Хикс… взех влака за Хикс… там приключих с делата си и т.н. и в хикс часа вече се бях върнал!»

8. Взех влака от Руан. Сините седалки бяха пластмасови, а на прозорците имаше табелки на четири езика, предупреждаващи пътниците да не се навеждат навън. Забелязах, че за този съвет на английски са нужни повече думи, отколкото на френски, немски или италиански. Над главата ми висеше черно-бяла снимка в метална рамка — рибарски лодки край остров Олерон. До мен седяха мъж и жена на почетна възраст и четяха вестникарска история за някакъв колбасар, fou d’amour 37 37 Обезумял от любов (фр.). — Б.пр. , който заклал седем души от едно семейство.

Както виждате, нищо не убягваше от погледа ми. Билетът в едната посока струва трийсет и пет франка. Пътува се по-малко от час, два пъти по-кратко, отколкото по времето на Флобер. Влакът спира първо в Оасел; после в Льо Водрьой; следва Гайон с огромните пристанищни складове. Мъсгрейв споменава, че гледките в тази част от долината на Сена му напомняли графство Норфък. «В никой край на Европа не съм виждал толкова английски пейзаж.» Кондукторът почуква с клещите си по рамката на вратата. Звън от удар на метал по метал, напрежение, на което се подчиняваш. Вернон; Сена, която се разлива отляво, ни отвежда до Мант.

Номер 6 на Плас дьо ла Репюблик в момента представлява строителна площадка. Тук вече се издига квадратен жилищен блок, почти завършен и дори придобил самоуверено невинния вид на узурпатор. Отел дю Гран Сер ли? Да, наистина, казаха ми в магазинчето за тютюн, старата сграда си стоеше допреди година, година и нещо. Отидох при строежа и пак заоглеждах наоколо. Сега от хотела бяха останали само два високи каменни стълба, на десетина метра един от друг; някога те са крепели портата. Отчаяно се взрях в тях. Във влака не бях успял да си представя как Флобер е изминавал същия път… В този момент от пътешествието ми и входните стълбове не ми помагаха да се върна мислено към пламенните срещи на Гюстав и Луиз. Но защо трябваше да ми помагат? Твърде безочливо се ровим в миналото с надежда да си създадем истинско вълнение. Длъжно ли е обаче миналото да ни играе по свирката?