Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Тази мисъл раздразва доста хора. Но не е ли съвършено вярна? През последните сто години пролетариатът е усвоил преструвките на буржоазията; а пък буржоазията, вече не толкова уверена в своето надмощие, е станала още по-лукава и измамна. Е, това прогрес ли е?

Разгледайте един претъпкан ферибот, прекосяващ Ламанша, ако искате да видите съвременния кораб на глупците. Всички са се качили: пресмятат си печалбата от безмитните стоки; наливат се на бара само защото е безплатен; играят си с автоматите за плодове; обикалят безцелно палубата; чудят се как да минат метър на митницата; чакат следващото нареждане на екипажа, сякаш от това зависи дали ще прекосят Червено море. Не че ги критикувам, просто наблюдавам; и не съм сигурен какво ще си помисля, ако всички се наредят покрай перилата да гледат танца на лъчите върху водата и ако започнат да обсъждат морските пейзажи на Буден.

Между другото, и аз не съм по-различен. И аз се възползвам от безмитния магазин, и аз чакам нарежданията на екипажа. Друго искам да кажа: Флобер е бил прав.

Човекът на пейката продължава да хърка като паша. Взех си още едно уиски, нали не възразявате? Събирам смелост да ви разкажа за… какво? За кого? В мен напират три истории — една за Флобер, друга за Елън и трета за мен самия. Моята е най-проста — тя едва ли се свежда до нещо повече от убедително доказателство, че съществувам — и все пак ми е най-трудно да започна с нея. Жена ми е по-сложен случай и отвътре нещо ме човърка да ви разкажа за нея; но ще устоя. За да си оставя най-хубавото за накрая ли, както споменах по-рано? Не, по-скоро е точно обратното. Иска ми се да ви подготвя, преди да ви разправя нейния случай. С една дума, нека първо да ви втръсне от книги, папагали, унищожени писма и мечки, от възгледите на д-р Инид Старки и дори от идеите на д-р Джефри Брейтуейт. Книгите и животът не са едно и също, колкото и да искаме да е така. Историята на Елън е истинска и може би тъкмо затова ви разказвам най-напред тази на Флобер.

Очаквате да чуете нещо за самия мен? Така е в днешно време, дори при най-бегло познанство хората решават, че притежават част от теб. А проявиш ли неблагоразумието да напишеш книга, тогава банковата ти сметка, медицинският ти картон и семейните ти отношения безвъзвратно стават обществено достояние. На Флобер това не му е харесвало. „Творецът трябва да внуши на потомството, че никога не е съществувал.“ За вярващите смъртта унищожава личността и освобождава духа. Във всеки случай така е поне на теория. Разбира се, тя често се опровергава от практиката. Погледнете какво е станало със самия Флобер: един век след смъртта му Сартр, подобно на як морски спасител, в продължение на десет години му е правил изкуствено дишане; десет години отчаяно го е дърпал от небитието, само и само да го съживи и да го попривдигне на пясъка, за да му каже какво точно мисли за него.

А какво мислят хората за Флобер сега? Как си го представят? Като плешив мъж с увиснали мустаци; като отшелника от Кроасе, човека, който е заявил: „Мадам Бовари, това съм аз“, като непоправимия естет, буржоазния буржоазофоб? Самонадеяни сентенции, улесняващи резюмета за ония, които бързат. Флобер едва ли би се изненадал от умствената ни леност, от нежеланието ни да вникнем в нещата. Тъкмо това го е подтикнало да напише цяла книга (или поне цяло приложение 30 30 Речникът е публикуван за пръв път през 1911 г. като приложение към романа „Бувар и Пекюше“. — Б.пр. ): „Речник на готовите истини“.

На елементарно ниво речникът му е каталог от клишета ( КУЧЕ— сътворено специално да спасява живота на своя господар. Кучето е приятел на човека ) и шеговити определения ( ЛАНГУСТА— женската на омара ). Освен това той е и справочник с иронични псевдосъвети както по научни въпроси ( СВЕТЛИНА— Винаги да се казва: Fiat lux! 31 31 Да бъде светлина! (Лат.) — Б.пр. , когато се пали свещ ), така и по естетически проблеми ( ГАРИ (жп)— Възхищавайте се от тях и ги посочвайте като архитектурни образци ). Понякога тонът е закачлив и лукав, друг път толкова предизвикателно прям, че си готов едва ли не да му повярваш. ( МАКАРОНИ— Трябва да си служим с пръсти, когато са приготвени по италиански. ) Речникът прилича на списък от съвети, съчинени от някой злонамерен стар развратник по случай първото причастие на племенника му, сериозен младеж с амбиции да преуспее в обществото. Изучете го старателно и никога няма да изречете нещо погрешно, но и няма да схванете нещо вярно. ( АЛЕБАРДА— Видите ли надвиснал облак, непременно кажете: „Ще валят алебарди. 32 32 Френски идиом, означаващ „Ще вали като из ведро“. — Б.пр. ) В Швейцария всички мъже носят алебарди. ( АБСЕНТ— Изключително силна отрова: една чашка, и сте мъртъв. Журналистите пият от него, докато пишат статиите си. Убил е повече войници, отколкото бедуините. )