Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

И последно нещо, за да се изясни абсолютно всичко. Един по-раншен пространен източник на сведения за Флобер са „Литературни спомени“ на Максим дю Кан (изд. „Ашет“, Париж, 1882–1883, 2 тома): клюкарски, суетни и пристрастни, но все пак важни в исторически план. На с. 306 в I том (изд. „Ремингтън & сие“, Лондон, 1893, преводач неспоменат) Дю Кан описва с най-тънки подробности жената, послужила за модел на Ема. Съобщава ни, че била втората съпруга на фелдшера в Бонсекур, селище край Руан.

„Тази жена не беше някоя хубавица: дребна, с пепеляворуса коса и луничаво лице. Беше твърде претенциозна и презираше съпруга си, когото смяташе за глупак. Макар и с тънки кости, не бе кльощава, а по-скоро закръглена; каквато беше светлокожа и русолява, с плавни движения и полюляваща се походка, напомняше смок. Гласът й, омекотен от силния акцент на Долна Нормандия, звучеше гальовно, а очите й с променлив цвят — ту зелен, ту сив или пък син според светлината — вечно гледаха умолително.“

Изглежда, че д-р Старки си е работила спокойничко, без дори да подозира за съществуването на този пасаж, осветляващ въпроса за очите. Това ми се струва престъпно нехайство към един писател, който, тъй или иначе, ти е платил много от сметките за газ и електричество. Че как да не се вбеся! Сега разбирате ли защо толкова мразя критиците? Бих се опитал да ви опиша изражението на очите ми, но в момента те са доста помътнели от гняв и не мога да определя цвета им.

Чуйте. Трата-тата-трата-тата. А после тишина. След миг от дъното на бара: трака-тат-трат-така. После пак: Трата-тата-трата-тата… трака-така-трака-така. Леките ноемврийски вълни са разтропали масите, които отпращат една към друга метални слова. Настойчиво запитване от близката маса; отново тишина — по корпуса на ферибота пробягват недоловими тръпки; а ето го по-тихия ответ от другия край. Повик, отклик. Повик, отклик. Като две механични птичета с навити пружини. Чуйте напева: трата-тата-трата-тата трака-така-трака-така трата-тата-трата-тата трака-така-трака-така. Постоянство, стабилност, взаимно упование, отеква той. Ала ще заглъхне, щом вятърът или течението сменят посоката си.

Облите прозорци са осеяни с водни пръски; през едно стъкло смътно се вижда редица от тлъсти шпилове и проточили се като макарони подгизнали въжета. Чайките отдавна зарязаха този ферибот. Като потеглихме от Нюхейвън, кресливото им ято ни последва, но, изглежда, не им хареса времето, пък и видяха, че на задната палуба няма остатъци от сандвичи, и литнаха назад. Прави са си. Можеха да ни следват четири часа до Диеп с надеждата да клъвнат каквото изпадне при обратния курс; но това прави цели десет часа. Сега вече те са накацали на някое футболно игрище в Ротингдийн и изравят червеи от влажната земя.

Под прозореца има двуезично кошче за боклук с правописна грешка. Френският надпис гласи: PAPIERS 26 26 Лични документи, книжа (фр.). — Б.пр. . (Колко авторитетно звучи този език: „Шофьорската книжка, моля! Паспортът!“) Английският превод не се задоволява с лични книжа; той заявява, че тук се съхраняват политически документи: ХАРТИ. Липсата на една буква в думата си казва думата. Когато Флобер за пръв път вижда изписано името си — обявява се предстоящото публикуване на „Мадам Бовари“ в шест книжки на „Ревю дьо Пари“, — от него е изпаднала буквата „л“: Фобер 27 27 Фобер — метла от корабни въжета за подсушаване на палубата. — Б.пр. .

„Ако някой ден се появя на литературната сцена, ще бъда в бойни доспехи“, самонадеяно е заявявал по-рано той.

Но дори в бойни доспехи, могат да те наръгат в слабините или под мишницата. Както посочва на Буйе, вариантът на името му е само на една буква разстояние от нежелателен комерчески каламбур: бакалинът на улица „Ришельо“, точно срещу Комеди Франсез, се казвал Фобе. „Още не съм се появил, а жив ще ме одерат.“

Обичам тези извънсезонни плавания през Ламанша. Когато си млад, харесваш вулгарните месеци, яркостта в разгара на сезоните. Поостарееш ли, научаваш се да цениш междувремието, колебливите месеци. Може би така признаваш, че за теб нещата вече нямат някогашната категоричност. Или пък това е най-обикновено предпочитание към празните фериботи.

В бара има едва пет-шест души. Един от тях се е изтегнал на отсрещната пейка и дреме. Приспивното потракване на масите изтръгва от него първото похъркване. През този месец няма ученически екскурзии; залата за видеоигри, дискотеката и киносалонът са притихнали. Дори барманът има време да си побъбри с този-онзи.