Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Вече трети път в продължение на една година потеглям за Диеп. Ноември, март, ноември. Само за да пренощувам там няколко пъти, макар че прескачам и до Руан. Не е далеч от Англия, но промяната се усеща. Има разлика, да. Небето над Ламанша например изглежда съвсем друго от френския бряг; светлината му е по-чиста, но и по-променлива. Небето е сцена на безкрайни възможности. Не че се поддавам на романтични настроения. Влезте в галериите по бреговете на Нормандия и ще видите какво обичат да рисуват тамошните художници: гледката на север, все нея и нея. Крайбрежната ивица, морето и динамичното небе.

Английските художници никога не са се тълпели в Хейстингс, в Маргейт или Истборн — защо да се взират в един навъсен, скучен проток?

Не ходя само заради светлината. Отивам във Франция заради онези неща, които се забравят, докато не ги видиш отново. Например касапниците. Сериозността на техните pharmacies . Поведението на децата им в ресторант. Пътните знаци (Франция е единствената позната ми страна, където предупреждават за опасността от чукундур по пътя: BETTERAVES, видях веднъж изписано в червен триъгълник под рисунка на залитаща кола). Кметствата с пищни фасади. Виното, което можеш да дегустираш във варовикови пещери край шосетата…

Мога да продължа, но стига толкова, че да не се отплесна да ви разправям за липите, играта на були и залците хляб, натопени в стипчиво червено вино — на това му викат la soupe à perroqet , папагалова чорба.

Всеки си има списък на предпочитанията и чуждият списък винаги ни се вижда неоснователен и сантиментален. Онзи ден попаднах на един, озаглавен „Какво харесвам“. Изброяваше се:

„… марули, канела, сирене, бахар, марципан, дъх на окосена трева (да продължавам ли?)… рози, божури, лавандула, шампанско, широта на политическите възгледи, Глен Гулд…“

Списъкът на Ролан Барт не се различава много от другите — с едно си съгласен, друго те подразва. След „медокското вино“ и „разнообразието“ Барг одобрява „Бувар и Пекюше“. Хубаво, браво, караме нататък. Какво следва?

„Разходка по сандали на бос крак из тесните шосета на Югозападна Франция.“ Това ти стига, за да подкараш колата към Югозападна Франция и да метнеш някой и друг чукундур по тамошните шосета.

В моя списък фигурират pharmacies . Французите, изглежда, винаги са по-целенасочени. Не задръстват аптеките си с надуваеми топки, фотоапарати, шнорхели или алармени устройства против крадци. Фармацевтите знаят защо са там и не се опитват на излизане да ти пробутат карамелени бонбони. Усещам, че им се доверявам, сякаш са прочути лекари.

Веднъж отидохме с жена ми в една pharmacie в Монтобан и поискахме лейкопласт. За какво точно? — попитаха. Елън посочи мехура на петата си, протъркана от каишката на новите й сандали. Аптекарят заобиколи щанда, настани я на стол, свали сандала й с нежността на фетишист, обожаващ крака, огледа петата, почисти я с марля, а после се изправи и като се обърна с угрижен вид към мен, сякаш трябваше да скрие нещо от жена ми, изрече тихо: „ Това , мосю, е приписа.“ Тук все още цари духът на Оме, помислих си, след като купихме лейкопласта.

Духът на Оме: прогрес, рационализъм, наука, самозванство. „Трябва да сме в крак с века“, това е, тъй да се каже, неговият девиз; и той с бодра стъпка извървява целия път до кръста на Почетния легион. Когато Ема умира, на бдение при нея остават двама души: свещеникът и аптекарят Оме. По един представител от старата и от новата религия. Приличат на алегорична скулптура от деветнайсети век: Религията и Науката бдят заедно при трупа на Греха. По мотиви на Уотс 28 28 Джеймс Фредерик Уотс (1817–1904) — английски художник, известен с огромните си алегорични платна. — Б.пр. . Само че духовникът и човекът на науката заспиват край трупа. В началото обединени единствено от търсенето на грешки у философите, те скоро постигат по-съвършената хармония на дует хъркащи.

Флобер не е вярвал в прогреса; и още по-малко в моралния прогрес, без който всичко е безсмислено. Живял е във век на глупци; в новата епоха, настъпила с Френско-пруската война, щяло да цари още по-голямо скудоумие. Вярно, че някои неща щели да се променят: духът на Оме тържествувал. Скоро всеки куц щял да получи възможност да се оперира неуспешно и после да му ампутират крака. 29 29 „Оме беше прочел напоследък възторжена статия за нов начин на лекуване на кривите нозе и тъй като беше привърженик на прогреса, дойде му патриотичната мисъл, че за да бъде Йонвил на необходимата висота , в него трябва да се правят операции на стрефоподия.“ Г. Флобер, „Мадам Бовари“, XI гл. — Б.пр. Но важно е, че науката вървяла напред! „Цялата мечта за демокрация — писал Флобер — се свежда до това да се издигне и пролетариатът до нивото на глупостта, постигнато от буржоазията.“