Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— Какъв е смисълът ли? — повтори Рейчъл. — Господи!

— Само не споменавай Али. Аз си нямам никакъв Али.

— Но си имаш Маркъс.

— Трудно е да възприемеш Маркъс като смисълът на целия живот. Знам, че е ужасно от моя страна да го казвам, но е така. Ти вече се запозна с него.

— Да, малко е объркан, но със сигурност те обожава.

На Уил никога не му беше хрумвало, че Маркъс има някакви силни чувства към него, особено пък такива, които са очевидни дори и за страничен наблюдател. Вярно, че Маркъс обичаше да му ходи на гости. Вярно, че момчето го наричаше свой приятел. Но Уил бе възприемал всичко това просто като доказателство за неговата самота и ексцентричния му характер. Забележката на Рейчъл по повод наличието на истински чувства някак си променяше нещата — точно както става, когато установиш, че жена, която не си забелязвал до момента, отдавна те харесва и ти се принуждаваш да преосмислиш ситуацията, след което започваш да я възприемаш като по-интересна, отколкото ти се е струвала преди.

— Сигурна ли си?

— Разбира се. И от пръв поглед се вижда, че те обожава.

— И все пак той не може да се нарече смисъл на целия живот. Ако се канех да си напъхам главата в газовата фурна и ти ми кажеш, че Маркъс ме обожава, не съм убеден, че ще я извадя.

Рейчъл се засмя.

— Кое е толкова смешно?

— Не знам точно. Може би представата ти, че аз ще присъствам в подобна ситуация. Ако след съвместна вечер с мен ти решиш да си пъхнеш главата във фурната, то се налага безспорният извод, че вечерта не е била кой знае колко успешна.

— Аз… — започна Уил и спря. Но после реши да събере цялата си налична откровеност и да се впусне през глава в ситуацията, в резултат на което вложи в изречението си много по-голяма доза сериозност, отколкото бе необходимо: — Аз никога не бих си пъхнал главата във фурната след вечер, прекарана с теб!

Още в мига, в който го изрече, разбра, че е допуснал голяма грешка. Той наистина мислеше сериозно онова, което каза, ала именно сериозността му предизвика необуздания смях, който последва — Рейчъл така се затресе от смях, че очите й се напълниха със сълзи.

— Това е — изрече тя между огромните порции въздух, които си поемаше, — най-… романтичното… нещо… което… някой… ми е казвал!

Уил се втренчи безпомощно в нея и се почувства като най-големия глупак на света. Но когато нещата се поуспокоиха, двамата установиха, че се намират на нов етап от взаимоотношенията си — на ниво, където могат да си позволят да проявят повече топлота един към друг и да се поотпуснат. Рейчъл направи кафето, изрови отнякъде някакви праисторически сладки с крем карамел и седна до него на кухненската маса.

— Няма нужда да търсиш смисъл в тази работа.

— Така ли? Аз нямам такова чувство.

— Може би. Но аз имах предвид по-скоро теб. Защото, според мен, трябва да си доста упорит и непреклонен, за да правиш това, което правиш.

— Какво?! — Уил бе напълно объркан. Фразите „упорит и непреклонен“ и „правиш онова, което знаеш, че трябва да правиш“ не бяха използвани често по негов адрес. Какво, по дяволите, е казал на Рейчъл, че прави? Че работи във въглищна мина ли? Че преподава на непълнолетни престъпници ли? Но после си спомни, че точно пред Рейчъл не бе излизал с никакви лъжи и тогава объркването му придоби нови измерения. — И какво правя аз?

— Нищо.

Точно това си мислеше и той, че прави.

— Тогава защо трябва да съм упорит и непреклонен, за да не правя нищо?

— Защото… повечето хора си мислят, че смисълът на живота е в работата или децата, или семейството, или каквото и да е там. Но ти не се занимаваш с нищо от изброените възможности. Следователно, между теб и отчаянието не съществува абсолютно нищо, а ти не ми изглеждаш особено отчаян човек.

— Прекалено глупав съм.

— Нищо подобно. А ако е така, защо наистина не вземеш да си пъхнеш главата във фурната?

— И аз не знам. Може би защото винаги предстои да излезе някой нов албум на „Нирвана“, който очаквам с нетърпение, или пък в полицейския сериал е станало нещо интересно, затова ми се иска да гледам и следващия епизод.

— Именно.

— И в това ли е смисълът? В полицейския сериал? Господи! — Нещата стояха много по-зле, отколкото си мислеше.

— Не, нямах това предвид. Исках да кажа, че смисълът е в това, че ти винаги гледаш напред. И така всички неща, които те принуждават да го правиш, се превръщат в смисъл на твоя живот. Нямам представа дали изобщо си даваш сметка, но дълбоко в себе си ти си убеден, че животът не е чак толкова лош. Ти умееш да обичаш нещата: телевизията, музиката, храната… — Погледна го закачливо и добави: — Може би и жените. Откъдето, според мен, следва, че обичаш и секса.