Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— На николко. Аз ненавиждам цигарите.

— Да, но… — Предаде се. Очевидно Фиона категорично отказваше да проумее смисъла на онова, което искаше да й каже. — Не те ли притеснява фактът, че го губиш?

— Защо изобщо задаваш подобен въпрос?! Разбира се, че ме притеснява.

— Просто ми се струваш някак си по… Не искам да ме разбираш погрешно, но в последно време изглеждаш значително по-добре.

— И се чувствам така. Не знам на какво точно се дължи, но в последно време не се чувствам толкова изцедена.

— Това е чудесно!

— Мисля, че най-сетне успях да хвана живота си в свои ръце. И аз обаче не знам защо.

Уил предположи, че е наясно поне с една от причините, но освен това прецени, че няма да е нито благоразумно, нито учтиво да се впуска в подробности. Истината бе, че с този нов образ на Маркъс човек се справяше значително по-лесно. Той вече имаше приятели, можеше да се грижи сам за себе си, беше си създал защитна броня — същата, от която Уил съвсем наскоро се бе отърсил доброволно. Бе се снишил и бе станал точно толкова нагъл и точно толкова незабележим като всяко дванайсетгодишно хлапе. Но и на тримата им се бе наложило да изгубят по нещо, за да спечелят друго. Уил бе изгубил защитната си броня, хладнокръвието и дистанцираността си от хората, бе станал уплашен и уязвим, но бе спечелил Рейчъл. Фиона бе изгубила огромна част от Маркъс, но бе спечелила възможността да стои далече от „Бърза помощ“. А самият Маркъс бе изгубил себе си, но бе спечелил привилегията да се прибира вкъщи с обувки на краката си.

Маркъс се появи внезапно от стаята си, намръщен.

— Писна ми! Мога ли да отида за една видеокасета?

Уил не издържа на изкушението — имаше си една теория, която държеше да изпробва.

— Ей, Фиона! Защо не си извадиш тъпите партитури и да пограчим заедно „А сега и от двете страни“?

— Искаш ли наистина?

— Да, защо не? — отговори Уил, но без да изпуска от погледа си Маркъс, който придоби изражение на момче, помолено да танцува голо пред смесена публика от супермодели и братовчеди.

— Моля те, мамо, недей!

— Не се дръж глупаво, Маркъс! Ти обичаш да пееш. Обичаш и Джони Мичъл.

— Не е вярно! Вече не го обичам! Мразя го този гаден Джони Мичъл!

И в този момент Уил разбра, че вече може спокойно да си отдъхне. Защото Маркъс вече знаеше как да се справи в живота — и да остане различен, и да оцелее.

Пощальона Пат и Малкия Бръм — популярни детски анимационни герои. (Бел.прев.)

Луис, Клайв Стейпълс — (1898-1963) — британски писател, автор на религиозни и детски книги. (Бел.прев.)

Заглавието би могло да се преведе и като „Сретение Господне“ — християнски празник. (Бел.прев.)

Някогашната сграда на Арсенала в Лондон днес функционира като огромна изложбена зала. (Бел.прев.)

В приблизителен превод — „За свободното време“. (Бел.прев.)

Mothercare — в буквален превод „майчина грижа“. (Бел.прев.)

Флорънс Найтингейл (1820-1910) — британска медицинска сестра. Работи на фронта по време на Кримската война, където въвежда съвременните методи на професията. През 1869 г. основава училище пансион за медицински сестри. Ликът й стои на една от британските банкноти. (Бел.прев.)