Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— Научих за него едва тази Коледа, но той сигурно е бил голяма работа — отбеляза Фиона.

— Гледа ли новините тази вечер? На площада се беше събрала огромна тълпа млади хора, които се прегръщаха и плачеха неистово. Представляваха много тъжна гледка наистина. Но никой от тях не се опита да счупи някоя витрина. Очевидно само моята дъщеря е решила да изрази по този начин своята мъка.

Уил се запита дали докато седеше в стаята му и слушаше за първи път „Няма значение“, Маркъс е изпитвал същото, което той самият бе изпитвал в детството си, когато слушаше своя първи албум на „Клаш“. Дълбоко се съмняваше в уместността на сравнението. Маркъс не би могъл да осъзнае този вид ярост и болка, макар че безсъмнено и той таеше свой вариант на тези чувства някъде дълбоко в себе си. Но ето, че сега се намираше зад решетките в затвора (е, на стола в полицейския участък, ако трябва да бъдем по-точни), защото се явява съучастник в престъпление, чието предназначение е своеобразно възмездие за смъртта на Кърт Кобейн. Човек надали можеше да си представи две по-несъвместими личности от Маркъс и Кърт Кобейн, но ето, че и двамата постигаха едни и същи цели: Маркъс предизвикваше връзки между непознати хора в коли и полицейски участъци, а Кърт Кобейн правеше същото по международните телевизионни канали. И всичко това доказваше, че нещата не са чак толкова лоши, колкото той си мислеше. Прииска му се да може да обясни този логически извод на Маркъс, а и на всеки друг, който има нужда да стъпи на краката си.

Вече се намираха само на няколко километра от Ройстън. Катрина продължаваше да бърбори, очевидно напълно примирена с мисълта, че дъщеря й пак се е забъркала в неприятности (единственият път, по който човек можеше да върви, според Уил, ако бе сполетян от такава дъщеря като Ели), но Фиона се бе затворила в себе си и мълчеше.

— Той ще се оправи, не се притеснявай — каза й Уил.

— Знам, че ще се оправи — отговори тя, но в гласа й се прокрадна една нотка, която никак не му се понрави.

Натегнатата обстановка в полицейския участък изобщо не бе изненада за Уил — подобно на повечето редовни ползватели на слаба дрога и той не бе кой знае какъв фен на полицията, — ала с не малко изумление установи, че това напрежение идва не от приемната, където бяха посрещнати със сдържана любезност, а от стаята за разпити — обстановката там приличаше на арктическа: ледено мълчание и лавиноподобни погледи. Линдзи и Клайв смразяваха с погледи Маркъс, който пък смразяваше с поглед стената. Една побесняла тийнейджърка (която, за радост на Уил, отговаряше напълно на представата му за смесица от сиукски воин и рокер, с изключение на прическата й, която я оприличаваше по-скоро на човек, току-що излязъл от комуна за наркомани) пък смразяваше с поглед всеки, осмелил се да спре очи върху нея.

— Доста се забавихте — заяви Ели, когато влезе майка й.

— Забавихме се точно толкова, колкото е необходимо да се обадя по телефона и да дойдем дотук — отговори Катрина, — така че не ме започвай още от вратата!

— Вашата дъщеря — започна Клайв с надута враждебност, която изобщо не прилягаше на тениската му с надпис „Университет на живота“ и на гипсираната му ръка — се държи непростимо грубо и агресивно. А твоят син — кимна той към Фиона — безспорно е попаднал в лоша компания.

— Твоят син — изкрещя Ели, но Фиона продължаваше да мълчи мрачно.

— Той ми каза да си затварям устата! — изписка възмутено Линдзи.

— И добре направи — отвърна Ели.

Полицайката, която ги беше въвела, вече все по-трудно сдържаше усмивката си от развиващата се пред нея сцена.

— Можем ли вече да си тръгваме? — попита Уил.

— Все още не. Чакаме собственика на магазина.

— Чудесно! — възкликна Ели. — Нека само се появи, ще му кажа аз на тоя!

— Всъщност собственичката е жена — обясни полицайката.

Ели се изчерви, но не се предаде:

— Няма значение дали е жена или мъж! Пак не е наред!

— И защо да не е наред жената, Ели? — запита Катрина с тон, който представляваше великолепно съчетание между сарказъм и всемирна умора и за чието довеждане до съвършенство явно са били необходими дълги години практика и търпение.

— Защото използва едно трагично събитие само за своя изгода! — отвърна Ели. — Тя няма никаква представа какво означава за свестните хора днешният ден! Единственото, което я интересува, е как да си напълни банковата сметка!

— Защо собственичката ще идва, между другото? — обърна се Уил към полицайката.