Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

Отношенията му с Рейчъл бяха доста странни или най-малкото странни от негова гледна точка и по доста по-различен начин странни от гледната точка на оня, който е написал „Фабрика за оси“. Странното бе, че още не бяха правили секс, макар че се срещаха вече от няколко седмици. Някак си все не можеха да стигнат до него. Той бе почти сигурен, че тя го харесва, защото се радваше да го види и темите им за разговор сякаш никога не свършваха. От своя страна бе повече от сигурен, че я харесва, защото се радваше да я види, искаше да бъде с нея непрекъснато, до края на живота си и не можеше да я погледне, без да усети как зениците му се разширяват и придобиват огромни, почти комични размери. Значи спокойно можеше да се каже, че двамата се харесваха, но по различен начин.

(На всичко отгоре бе развил почти неконтролируема страст да я целува по устните, когато тя казва нещо интересно — нещо, на което той гледаше като на изключително обещаващ признак, защото досега никога не му се бе приисквало да целуне някого, само защото говори стимулиращо; но тя бе започнала да го гледа подозрително, защото очевидно нямаше представа какво точно става. А онова, което ставаше, бе, че тя говореше с чувство за хумор, страст и някаква чудновата, оживена интелигентност за Али, музика, изобразително изкуство, а той се отнасяше във вероятно и сексуални, но по-скоро романтични копнежи, докато тя внезапно не го запиташе дали изобщо я слуша, а той неловко започваше да протестира, но по крайно неподходящ начин, който предполагаше, че не я слуша, защото тя го отегчава до смърт. Получаваше се нещо като двоен парадокс — наслаждаваш се до такава степен на разговора с една жена, че: 1) очите ти се изцъклят и 2) искаш да я накараш да спре да говори, като й запушиш устните със своите. Това изобщо не беше на добро и определено трябваше да се направи нещо по въпроса, но той нямаше никаква представа какво, защото никога досега не бе изпадал в подобна ситуация.)

Нямаше нищо против да има за приятел и някоя жена — споменът за срещата с Фиона и осъзнаването, че за първи път е на заведение с жена, с която не иска да спи, все още не му даваше мира. Проблемът обаче се състоеше в това, че с Рейчъл определено искаше да спи, затова не знаеше дали ще издържи да седи на дивана й с широко отворени очи още десетина-двайсет години или колкото там продължават приятелствата с жени (откъде можеше да знае?) и да я гледа как несъзнателно излъчва сексапил, докато разсъждава на глас по темата как се рисуват мишки. Най-вече не знаеше дали зениците му биха могли да издържат. Дали няма да започнат да го болят на даден етап? Беше почти сигурен, че това непрестанно разширение и свиване няма да му се отрази много добре, но не възнамеряваше да споделя с Рейчъл за тази болка в очите, освен в краен случай. Съществуваше една малка вероятност тя да поиска да спи с него само за да спаси зрението му, но той предпочиташе да намери друг, по-традиционен път към леглото й. Или към неговото. Уил нямаше претенции в чие легло ще го направят. Проблемът бе, че това просто не се случваше.

И тогава се случи, тази същата вечер, по причини, които той така и не успя да разбере — макар че по-късно, когато се размисли за станалото, му хрумнаха една-две разумни идеи, чиито импликации обаче му се сториха твърде смущаващи. В един момент си говореха, в следващия момент се целуваха, а малко след това тя вече го водеше нагоре по стълбите, хванала го с една ръка, докато с другата разкопчаваше копчетата на дънковата си риза. А най-странното от всичко бе, доколкото Уил можеше да прецени, че в атмосферата нямаше нищо, подсказващо за това. Той просто бе наминал да се види с приятел, защото се чувстваше потиснат. И точно тук се съдържаше първата от смущаващите импликации: че ако всеки път завършваше със секс среща, в която нищо не подсказва за подобни намерения, то той тогава е твърде неблагонадежден в откриването на подобни вибрации. И ако веднага след разговор, очевидно лишен от сексуални намеци, той се оказваше воден нагоре по стълбите от жена, която едновременно с това си разкопчава ризата, значи определено е изпуснал нещо много съществено.

Всичко започна със случайно връхлетелия го късмет — оказа се, че Али няма да се връща вкъщи, а е останал да спи у негов съученик. Ако Рейчъл му беше споменала в някакъв друг момент, че не се притеснява от своя развил Едипов комплекс син, Уил щеше да го приеме като знак от Всевишния, че скоро щеше да го огрее и него, но днес изобщо не стана въпрос за това. Влязоха в кухнята, тя направи кафе и той осъзна, че се е впуснал в разказ за цялата тази история с Фиона и Маркъс, още преди водата в чайника да беше завряла.