Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— Изобщо не го слушай, Маркъс — каза Ели. — Това е нарушение на човешките права. Просто защото си млад, той веднага решава, че си и крадец. Бих могла без проблем да го дам под съд.

— Няма нищо — каза Маркъс. — Аз и без това не искам нищо.

И излезе навън. Спря и се зачете в табелките на витрината: „УНИФОРМИ ЗА МЛАДИ ПОДДРЪЖНИЦИ НА ДИСЦИПЛИНАТА“, „МАРАТОНКИ ПУМА, 5 НОМЕР — ПОСЛЕДНИ БРОЙКИ!“.

— Ти си перверзник, Маркъс.

Бяха Лий Хартли и две негови приятелчета. В последно време Маркъс не си бе имал неприятности с тях, може би защото се моташе предимно с Ели и Зоуи.

— Какво?

— На бас, че нямаш представа за какво се отнасят тези табелки там!

Маркъс не можеше да разбере каква бе връзката между първото и второто изречение — дори и да беше перверзник, какво му пречеше да разбере за какво се отнасят табелките на витрината? Но реши да го пусне покрай ушите си, както правеше с всичко в мигове като този. Едно от приятелчетата на Лий Хартли протегна ръка, свали очилата му и си ги сложи.

— Мамка му! — извика той. — Нищо чудно, че тоя скапаняк не знае какво става около него! — И се завъртя с протегнати напред ръце, издавайки грухтящи звуци, за да покаже, че Маркъс е умствено изостанал.

— Може ли да ми ги върнеш вече? — запита Маркъс.

— Разкарай се, копеле! — изръмжа приятелчето на Лий Хартли.

Внезапно на прага на магазина застанаха Ели и Зоуи.

— Отвратителни чували с лайна! — извика Ели. — Върнете му веднага очилата или ще си го получите!

Оня веднага побърза да върне очилата на Маркъс, но Ели все пак го цапардоса, някъде между очите и носа.

— Шегичка! — извика тя и Зоуи се разкиска. — А сега бягайте бързо, преди наистина да се ядосам!

— Повлекани — каза Лий Хартли, но го изрече тихичко, докато отстъпваше полекичка.

— Как успя да заключиш, че щом удрям някого, съм повлекана? — зачуди се Ели. — Туй момчетата сте странни същества. Не и ти, Маркъс. Ти също си странен, но по различен начин.

Но Маркъс въобще не я слушаше. Той бе прекалено зашеметен от стореното от Ели — от нейния стил на поведение, от красотата й и от способността й да бие когото свари — за да обърне внимание на думите й.

Двайсет и четири часа по-късно Маркъс все още не беше дошъл на себе си и Уил направо се видя в чудо какво да го прави. Знаеше, че момчето не трябва да счита боя, който Ели е хвърлила на приятелчето на Лий Някой си, като доказателство за неконтролируема страст към него — напротив, това доказваше точно обратното: че докато той разчита на по-големи момичета да го защитават на улицата, надали някое друго момиче би преритало да го има за приятел. Но, от друга страна, може би Уил бе прекалено голям традиционалист в мисленето си. Нищо чудно днес нещата да са се променили — нямаше да се изненада, ако отношенията са стигнали дотам, че ако момичето не размаже носа на някого заради момчето, значи не си заслужава да й се обърне повече внимание. Ала както и да се погледнеше на ситуацията, оставаше фактът, че Маркъс е още по-скапан, отколкото преди — и Уил започваше да се страхува заради него.

— Трябваше да я видиш само! — припя Маркъс за хиляден път.

— Имам чувството, че вече съм я видял.

— Бам! — извика момчето.

— Да. Бам. Вече го каза.

— Тя е направо фантастична!

— Да, но… — Уил бе наясно, че е длъжен да изложи пред Маркъс теорията си за настоящото състояние на нещата и преди всичко, че статусът му на жертва с нищо не допринася за романтичния му имидж. Същевременно си даваше сметка, че очертаващият се разговор в никакъв случай няма да бъде от най-лесните. — Какво си мисли тя , според теб, за това, че се е наложило да те спасява?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами просто… Нещата между двама души обикновено не се развиват точно така.

— Знам. Затова е толкова страхотно!

— Аз обаче не съм убеден. Защото, как да ти кажа… Мисля, че за Ели ще бъде много трудно да те възприеме като свой сериозен приятел, ако всеки път, когато си купува „Марс“, някой ти открадва очилата и тя трябва непрекъснато да се прави на Жан-Клод ван Дам.

— Кой е Жан-Клод ван Дам?

— Няма значение. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Тогава какво трябва да сторя аз? Да започна да вземам уроци по карате ли?

— Единственото, което казвам, е, че тази връзка може да не се окаже връзката, за която си мечтаеш. Моят опит показва, че романтичните истории не се развиват по този начин. Това ми прилича повече на отношенията между домашен любимец и неговия собственик, отколкото между гаджета.