Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— Вярно ли е това, Маркъс? — запита баща му.

— На тази патица й имаше нещо — заяви Маркъс. — Мисля, че и без това щеше скоро да си умре.

Сузи и Фиона се разсмяха още по-силно. Публиката на дивана ги изгледа втрещено. Уил отново седна на мястото си.

Уил се влюби на връх Нова година и това преживяване го завари напълно неподготвен. Тя се наричаше Рейчъл, беше илюстратор на детски книжки и приличаше малко на Лора Найро на обложката на „Ще бъде необходимо чудо“ — беше пълна с енергия, бляскава, излъчваща бохемски дух, беше безспорно умна, а дългата й тъмна коса падаше като водопад по раменете й.

Уил винаги се бе пазил от влюбване. При приятелите му то имаше обикновено облика на едно твърде неприятно преживяване, придружено от загуба на сън и тегло, от дълбоко разочарование, когато чувствата не бяха взаимни, както и от доста подозрително на вид щастие, когато всичко вървеше уж нормално. Но това бяха хора, загубили контрол над живота си и следователно не бяха в състояние да се защитават от него — все хора, които, макар и обикновено временно, не се задоволяваха със своята собствена дупка в пространството и не можеха повече да разчитат на ново сако, торбичка трева или следобедното повторение на „Досиетата Рокфорд“, за да се чувстват в хармония със самите себе си.

Не малък беше и броят на онези, които с удоволствие биха заели местата си до избрания им от компютъра идеален партньор, но Уил беше реалист и не можеше да не съзре в подобна авантюра единствено причина за паника. А в този случай беше почти сигурен, че Рейчъл ще го направи изключително нещастен — преди всичко, защото не виждаше с какво толкова би могъл да я заинтригува.

Ако съществуваше някакъв недостатък в живота, който той си бе избрал — живот без работа, без грижи, без трудности и без излишни подробности, без каквото и да било съдържание и смисъл, — то Уил най-сетне го откри. И този недостатък се състоеше в простия факт, че когато срещна една интелигентна, образована, амбициозна, красива, остроумна и необвързана жена в новогодишната нощ, той се почувства като пълен глупак, като кръгла нула, като човек, който не е постигнал нищо в живота си, освен да гледа „Обратно броене“ и да си кара бясно колата насам-натам, за да слуша записи на „Нирвана“. Това сигурно е доста лошо. Когато усещаш, че се влюбваш в красива и интелигентна жена (и всичко останало там), а същевременно се чувстваш като пълен глупак, това определено те поставя в неизгодна позиция.

Докато се опитваше да изрови от паметта си поне едно свое преживяване, което тази жена би счела достойно за нейното внимание, той стигна до извода, че един от проблемите му се състои в неговата относителна привлекателност и относително добрите му умения за разговор. Тези негови качества създават грешно впечатление у околните. Точно те правеха възможен достъпа му до партита, за които всъщност появата му трябваше да бъде всячески предотвратена от елементи с дебели вратове и широки рамене. Той може и да е сравнително привлекателен и забавен, но това бе само игра на гените, на обкръжаващата го среда и на образованието му — защото в своята същина той бе изключително грозен и едносричен. Може би няма да е зле да се подложи на обратна пластична хирургия, която ще пренареди чертите му така, че да станат по-изкривени, а очите му да събере или раздалечи. Или пък да се остави да напълнее драстично, да си пусне няколко двойни брадички и да стане толкова огромен, че непрекъснато да се облива в пот. Което, разбира се, ще бъде придружено от маймуноподобно грухтене.

Защото си даде сметка за един основен проблем — през първите пет минути от разговора си с него тази Рейчъл, която седеше до него, прояви интерес, но после бързо го разгада и се отдръпна, но тези пет минути му бяха напълно достатъчни, за да си представи какъв би бил животът, ако той бе действително по-интересен събеседник. От друга страна, си каза, че би предпочел да не е преживявал тези пет минути. Какъв смисъл има, в крайна сметка? Няма да има възможността да спи с Рейчъл. Няма да има възможността да излезе с нея на ресторант или да види какво представлява дневната й, или да разбере как връзката на баща й с най-добрата приятелка на майка й е оказала влияние върху възгледите й относно раждането на деца. Затова скоро намрази този петминутен скок към вероятните възможности в живота. Накрая дори стигна дотам, че да си мечтае тя да се обърне към него и да го изгледа така, сякаш ще повърне от отвращение, след което завинаги да му даде гръб.