Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— Аз съм наясно, че той употребява наркотици — обади се внезапно майката на Линдзи. — Да не ме мислите за изкуфяла?!

— Аз не… употребявам наркотици — натърти Клайв.

— Ти как ги наричаш, тогава? — запита майката на Линдзи.

— Това не е точно употреба на наркотици. Това си е… нещо нормално. Употребата на наркотици е нещо съвсем различно.

— Да не си мислиш, че той се отдава сам на този порочен навик? — обърна се Фиона към майката на Линдзи. — Да не си мислиш, че дъщеря ти само седи до него и го гледа?!

— Какво искаш да кажеш?

— Тя не иска да каже нищо, мамо. Мисля, че идеята на Клайв е отлична. Хайде да забравим за тази работа и да поиграем на нещо.

— Не съм казвал нищо за игра. Казах, че искам да гледам филма.

— Филмът е… — започна Маркъс.

— Млъквай, Маркъс! — извикаха всички в един глас и внезапно се разсмяха.

Тази кавга обаче промени атмосферата. Клайв и Фиона взеха решение да си поговорят за дрогата някой друг път, на спокойствие. Фиона и Линдзи се поджафкаха още малко. Дори и Уил вече беше различен, макар че нищо от току-що казаното не го засягаше. Според Маркъс до този момент той си прекарваше великолепно, сякаш е един от семейството, но след караницата някак си се отдалечи от тях. Момчето имаше чувството, че той им се смее заради свадата, макар че причините за това му бяха напълно непонятни. А след това стигнаха и до вечерята — имаше студено месо за месоядните и Маркъс си взе едно парченце само за да види израза на лицето на майка си. После пък се появи Сузи с малкото си момиченце и ето че дойде техният ред да се смеят на Уил.

Маркъс не знаеше, че Уил не се е срещал със Сузи, откакто майка му й каза за измислената история с Нед, дружеството и всичко останало. Никой не му бе споменал нищо по този въпрос, но за него това беше без значение — винаги бе смятал, че след като децата заминат на училище или си легнат, възрастните вършат цял куп неща, за които не уведомяват децата си. Но сега разбираше, че поне тези възрастни, които познава, изобщо нямат личен живот. Когато Сузи влезе в стаята, веднага стана очевидно, че моментът е крайно неприятен и сконфузен — или най-малкото за Уил. Той се изправи, после седна, после пак се изправи и се изчерви като домат, после заяви, че трябва да си върви, а Фиона му каза да не става смешен, затова той отново седна. Единственият свободен стол се намираше в ъгъла до Уил, така че Сузи трябваше да седне до него.

— Добре ли прекара деня, Сузи? — запита я Фиона.

— Да, чудесно. Тъкмо се връщаме от баба.

— И как е баба? — запита Уил.

Сузи се обърна да го погледне, отвори уста да отговори, но после си промени решението и му обърна гръб. Това беше най-вълнуващата сцена, която Маркъс бе зървал на живо и със сигурност най-вълнуващата сцена, която бе виждал в тяхната дневна. (Майка му и повръщаното в Деня на мъртвата патица не се брояха — те не бяха вълнуващи. Бяха просто кошмарни.) Сузи безспорно беше срязала Уил. Маркъс бе слушал много за срязване и презрително отношение, но досега не бе виждал никой да го прави. Беше страхотно, макар и мъничко плашещо.

Уил се изправи и отново седна. Ако наистина искаше да си тръгне, никой не можеше да го спре. Или по-точно, можеха физически да го спрат — ако всички в стаята се организират и седнат върху него, то той надали може да стигне много далече. (Маркъс се усмихна при мисълта как майката на Линдзи седи върху главата на Уил.) Но те нямаха желание да го спрат. Така че, защо той просто не се изправи, не тръгне към вратата и не излезе? Защо продължава да подскача на стола си? Може би в презрението има нещо, което Маркъс не знаеше. Да не би да съществуват някакви правила при изразяване на презрително отношение и ти просто трябва да си седиш мирно и тихо и да търпиш да те срязват и да ти засвидетелстват презрението си, макар че никак не ти е приятно?

Меган се измъкна от прегръдката на майка си и отиде към елхата.

— Я погледни, Меган, там може би има подарък и за теб? — каза Фиона.

— Оооо, Меган, подаръци! — възкликна Сузи.

Фиона се приближи до елхата, вдигна единият от трите останали пакета и го подаде на момиченцето. Меган го стисна до гърдите си и се огледа.

— Чуди се на кого да го даде — обясни Сузи. — Днес си играе не само на отваряне на подаръци, но и на подаряване.

— Колко мило! — отсъди майката на Линдзи.

И всички се загледаха в Меган, за да разберат кого ще избере. Сякаш схванала тази работа с подиграването, тя реши да допринесе със своя беля — запъти се към Уил и му пъхна подаръка в ръцете.