Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— А какво, според теб, би било мнението ти за групата? — запита накрая приятелката на Ели.

— Ами — започна Маркъс, — малко са шумнички, но иначе имат отлично чувство за ритъм, а и обложката на албума е много интересна. — Картината представляваше бебе, плуващо под вода, насочило се към доларова банкнота. Уил му беше казал нещо важно за тази картина, но сега не можеше да си го спомни. — Мисля, че обложката има някакво важно значение, нещо, свързано с обществото.

Момичетата го изгледаха, после отново се спогледаха и се изкискаха.

— Ти си много смешно момче — каза накрая приятелката на Ели. — Как се казваш?

— Маркъс.

— Маркъс? Страхотно име.

— Така ли мислиш наистина? — До този момент Маркъс не бе обръщал особено внимание на името си, а още по-малко пък го бе възприемал като страхотно.

— Не — отговори приятелката на Ели. — Доскоро, Маркъс.

— Доскоро.

Това беше най-дългият разговор, който бе провеждал с някого в това училище, откакто дойде да учи тук.

— Значи вече отбелязахме резултат — заключи Уил, когато Маркъс му разказа за Ели и нейната приятелка. — Но не мисля, че е кой знае какво.

Понякога Маркъс не разбираше нищо от онова, което казваше Уил, а когато станеше така, предпочиташе изобщо да не му обръща внимание.

— Те казаха, че съм смешен.

— Така е, смешен си. При това безумно смешен. Но не смятам, че този извод е нещо, върху което може да се изгради една връзка.

— Може ли да поканя някой път Ели да дойде тук с мен?

— Не съм особено сигурен, че тя ще иска да дойде, Маркъс.

— Защо пък да не иска?

— Ами… Не съм сигурен, че… На колко е години?

— Не знам. Сигурно на петнайсет?

— Не съм особено сигурен, че петнайсетгодишните момичета се интересуват от дванайсетгодишни момчета. Нейният приятел най-вероятно е на двайсет и пет, кара „Харли Дейвидсън“ и работи като уличен бандит. Ще те ступа, без да му мигне окото. Ще те смачка като хлебарка, да знаеш!

Маркъс не се бе замислял по този въпрос.

— Аз не искам да излизам с нея. Убеден съм, че тя няма да си падне по такъв като мен. Но все пак можем да ти дойдем на гости и да послушаме малко „Нирвана“, нали?

— Тя сигурно вече ги е слушала всичките.

Маркъс започваше да се отчайва от Уил. Толкова много му се искаше да си намери приятели! Защо Уил е против?

— Добре, тогава забрави.

— Извинявай, Маркъс. Радвам се, че днес си говорил с Ели, наистина! Но един двеминутен разговор с човек, който те изправя на нокти, е… Не ми се струва като начало на дългосрочно приятелство, да ти кажа честно.

Но Маркъс изобщо не го слушаше. Ели и нейната приятелка бяха казали, че е смешен, а щом е бил смешен веднъж, то значи може да бъде смешен и други път.

Още на следващия ден ги зърна отново до автомата за закуски. Бяха се облегнали на него и коментираха на висок глас всеки, осмелил се да се приближи и да пусне монети за нещо. Маркъс ги погледа известно време и накрая се насочи към тях.

— Здравей, Ели!

— Здрасти, мой човек!

Маркъс реши да не се задълбочава в значението на тези думи и премина направо на въпроса.

— Ели, на колко години е приятелят ти?

Беше задал само един невинен въпрос и ето, че те отново започнаха да се смеят. Значи може да го направи и пак!

— На сто и две.

— Ха, ха! — Отново добро попадение.

— На девет.

— Ха, ха!

— Защо толкова те интересува? И откъде знаеш, че изобщо имам приятел?

— Моят приятел Уил ми каза, че той сигурно е на двайсет и пет, кара „Харли Дейвидсън“ и ще ме смачка като хлебарка.

— Ааа, такава ли била работата, Маркъс! — възкликна Ели, сграбчи го през врата и му разроши косата. — Бъди сигурен, че аз няма да му позволя!

— Добре. Благодаря ти. Но трябва да си призная, че малко се притесних, когато го чух.

Още смях. Приятелката на Ели го гледаше така, сякаш бе най-интересният човек на света.

— А твоята приятелка на колко години е? Тя сигурно иска да ме убие, нали?

Вече се смееха непрекъснато. Беше много трудно да се определи къде завършва един смях и започва друг.

— Нищо подобно. Аз нямам приятелка.

— Направо не мога да повярвам! Такова симпатично момче като теб да си няма приятелка! Трябва да ти намерим нещо, да знаеш.

— Няма нужда, благодаря. Засега не искам да имам приятелка — не се чувствам особено готов.

— Много разумно от твоя страна.

Внезапно до тях изникна госпожа Морисън.

— Ели, веднага се яви в кабинета ми!

— Няма да си сваля тениската!

— Ще поговорим за това в кабинета ми.