Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

Фиона му звънна веднъж, малко след прословутата мъчителна вечер — остави му съобщение на телефонния секретар, на което той не отговори. После му се обади Сузи и макар да нямаше търпение да я види, Уил се опасяваше, че тя го търси заради приятелката си, затова се държа крайно уклончиво. Тази работа със самотните майки вече беше започнала да му писва. Затова реши, че е крайно време да се подготви за завръщане към нормалния си живот — оня живот, който водеше преди връзката си с Анджи. Вероятно така щеше да бъде най-добре.

Посвети се на купуване на компактдискове, на дрехи, поигра малко тенис, отби се няколко пъти до кръчмата, погледа телевизия, отиде няколко пъти на кино, посети няколко концерта с приятелите си. Времевите единици на деня се запълваха лесно и безпроблемно. Беше се върнал дори към четенето на книги следобед. И ето, че един четвъртък, точно в онова кошмарно, мъртво време между сериала и новините, когато Уил се канеше да преполови един трилър на Джеймс Елрой, на вратата се позвъни.

Очакваше да види някой нагъл продавач на покривки или четки за коса, но когато отвори вратата, погледът му се спря в нищото, защото неговият посетител се оказа много по-нисък от обичайните амбулантни търговци.

— Дойдох да те видя — изтърси Маркъс.

— Аха. Ясно. Заповядай. — Доколкото можеше да прецени, каза го достатъчно учтиво, но по необясними причини в гърдите му започна да се надига някакъв прилив на паника.

Маркъс влезе решително в дневната, настани се веднага на дивана и започна да оглежда внимателно обстановката.

— Ти нямаш дете, нали?

Ето една от причините за паниката!

— Ами, как да ти кажа… — започна Уил така, сякаш се канеше да се впусне в дълги и витиевати обяснения на някаква история, чии го подробности засега някак си му се губеха.

Маркъс се изправи и започна да се разхожда из апартамента.

— Къде е тоалетната? Не мога да издържам повече.

— Тръгни по коридора и ще я видиш.

Докато момчето го нямаше, Уил се опита да измисли нещо, което би обяснило пълната липса на каквито и да е предмети, свързани с Нед, но безуспешно. Имаше две възможности: или да каже на Маркъс, че той естествено има дете и че липсата на разни неща, принадлежащи на това дете, не значи нищо, или да се облее в сълзи и да си признае, че е непоправим фантазьор. Вторият вариант като че ли му допадна повече.

— Имаш само една спалня — заяви Маркъс, когато отново се появи.

— Ти да не би да ме шпионираш?

— Естествено. Имаш само една спалня, в банята ти липсват каквито и да било играчки, а и тук също… Нямаш дори негови снимки.

— Това какво ти влиза в работата?

— Не ми влиза. Просто исках да кажа, че ти излъга и мен, и майка ми, и приятелката на майка ми.

— Кой ти каза къде живея?

— Веднъж те проследих.

— Откъде?

— Минавах наблизо, зърнах те и те проследих.

Напълно правдоподобно. Той често се моташе нагоре-надолу из квартала, а като се има предвид, че не беше казал нито на Сузи, нито на Фиона, нито на когото и да било другиго от дружеството „Самотните родители — заедно в самотата“ къде живее, очевидно нямаше никакво друго обяснение.

— И защо го направи?

— Не знам. Просто да си запълня времето.

— Кажи ми, Маркъс, защо просто не вземеш да се прибереш вкъщи?

— Добре, ще се прибера. Но ще кажа на мама.

— Оо! Колко ме уплаши!

Уил имаше чувството, че започва да се търкаля главоломно надолу към онази особена паника, по-скоро вина, която не бе усещал от ученическите си години — затова съзнанието му автоматично превключи на фразите, които бе използвал тогава. Не съществуваше никакво друго обяснение, което да даде на Маркъс, освен истината — че си бе измислил детето, за да може да сваля жени. Но сега постепенно осъзнаваше, че тази истина изглежда много по-гнила от първоначалния замисъл.

— Хайде, какво чакаш, тръгвай си!

— Предлагам ти сделка. Няма да кажа нищо на мама, ако ти започнеш да излизаш с нея.

— Защо искаш майка ти да се среща с човек като мен?

— Защото не смятам, че си чак толкова лош. Вярно, че излъга за някои неща, но като цяло си сравнително добър. А тя е много тъжна и мисля, че ще се зарадва да си има приятел.

— Маркъс, не мога да започна да излизам с някоя жена, просто защото ти искаш. Трябва да харесвам жената, за да го направя.

— И какво не е наред на майка ми?

— Не съм казал, че нещо не й е наред, просто…

— Искаш да излизаш със Сузи, така ли?

— Не желая да обсъждам подобни неща с теб.