Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

— Виждаш ли се все още с бащата на Маркъс?

— От време на време. Но не много често. Но Маркъс му ходи на гости доста редовно. А ти? Виждаш ли се с бившата ти?

— Ммммм… Ами, да. Непрекъснато. Тя взе Нед тази сутрин.

На Маркъс му се стори, че Уил изрече тези думи по много странен начин — сякаш беше забравил и едва в този момент си бе спомнил за тях.

— И доволен ли си от този развой на нещата?

— Ами, защо не. Имаме и хубави моменти.

— Как стана така, че Нед остана при тебе? Не искам да кажа, че не си добър баща — напротив, сигурно си превъзходен, но… нали се сещаш, нещата обикновено не стават така…

— Да, знам. В началото тя ме накара да премина през история от типа на „Крамер срещу Крамер“. Много държеше да се увери в собствената си значимост.

— И успя ли накрая да намери себе си?

— Надали. Много се съмнявам, че някой успява да намери себе си на този свят, не мислиш ли?

Храната пристигна, но никой от двамата възрастни не я забеляза. Маркъс се зае с щастлива усмивка със своя омлет и пържените картофки. Дали ще се преместят да живеят у Уил, или ще си купят нова къща?

Уил бе напълно убеден, че Фиона не е негов тип. Преди всичко тя не притежаваше оня външен вид, който го привличаше у жените — в интерес на истината той дълбоко се съмняваше, че майката на Маркъс отдава каквото и да било значение на външния си вид. Това беше недопустимо! Всички хора — и мъже, и жени — са длъжни да се грижат за себе си, дори и да не разполагат с достатъчно добър суров материал — освен ако, разбира се, по една или друга причина не проявяват никакъв интерес към секса. Тогава вече е друго. Тогава човек може да прави каквото ще със себе си. Ето например Айнщайн. Не че Уил си имаше някакво понятие от теорията на Айнщайн, но бе виждал негови снимки — на тях той приличаше на човек, в чиято глава се въртят хиляди други неща, само не и секс. Обаче Фиона не беше Айнщайн. Може и да е умна колкото него — нищо чудно, — но ако се съди по разговора, който проведоха с нея по време на обяда, тя определено се интересува от сериозна връзка с мъж, така че защо не положи повече усилия да се приведе в приличен вид? Защо не обуздае неуправляемата си къдрава коса в прилична прическа и защо не започне да се облича така, че да покаже, че дрехите имат някакво значение за нея? Не, определено не можеше да я разбере.

Освен това тя имаше прекалено силно хипарско излъчване. Вече започваше да разбира причината за странностите на Маркъс. Фиона вярваше в някакъв алтернативен начин на живот — в неща като ароматерапията, вегетарианството и чистата околна среда. За Уил обаче те не представляваха никакъв интерес, абсолютно никакъв. Ако започне да излиза с нея, не след дълго двамата ще започнат да си вдигат безумни скандали, а това щеше да я извади окончателно от релси — нещо, което Уил в никакъв случай не желаеше да слага на съвестта си.

Колкото и да не искаше, налагаше се да си признае, че онова, което го привлича най-силно у нея, е фактът, че тя бе опитала да се самоубие. Това вече бе интересно, дори някак си секси — по някакъв необясним, почти перверзен начин. Но как човек може да се реши на връзка с жена, която всеки момент може отново да се нагълта с нещо?! Доскоро Уил живееше с убеждението, че да имаш връзка със самотна майка си е затормозяващо предизвикателство. А как да възприеме връзка със самотна майка, която на всичко отгоре страда от склонност към самоубийство? И все пак той не се бе отказал напълно. Все още имаше усещането, че Фиона и Маркъс биха могли успешно да заменят кухнята за бедни и безпризорни и подаването на молби по обявите в „Гардиън“ — дори вероятно завинаги. В крайна сметка нямаше да се натовари кой знае колко — само по някое филе от риба меч от време на време или билети за някой сълзлив филм, който той така или иначе би гледал и сам. Какво му е трудното?! Бе къде-къде по-лесно, отколкото да храниш насила миризливи клошари. Ето как може лесно да се отдаде на благотворителност! Да помага на хората! Ето това е най-подходящото за него призвание. Нали точно така бе помогнал и на Анджи, като бе спал с нея (макар че не можеше да не си признае, че тук се намесваше и известен егоистичен интерес от негова страна)! Ала сега се канеше да провери дали е възможно да се помогне на една жена, без да се налага да спиш с нея. Не може да не стане! Щом други хора вече бяха успели, защо да не успее и той! Ето например Майка Тереза или пък Флорънс Найтингейл 7 7 Флорънс Найтингейл (1820-1910) — британска медицинска сестра. Работи на фронта по време на Кримската война, където въвежда съвременните методи на професията. През 1869 г. основава училище пансион за медицински сестри. Ликът й стои на една от британските банкноти. (Бел.прев.) . Макар че Уил бе убеден, че неговият стил на благотворителност ще вземе малко по-различна насока от тяхната.