Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

Не че не знаеше съвсем нищо за Уил — вече то беше проверил. Един ден, на връщане от училище Маркъс бе зърнал Уил да пазарува и го бе проследил като частен детектив. Не беше открил кой знае колко обаче, освен адреса му и предпочитаните магазини. Но изглеждаше така, сякаш живее съвсем сам — никаква приятелка, никаква съпруга, даже и никакво момченце. Освен ако момченцето не е останало с приятелката му вкъщи. Но ако има приятелка, тогава защо се опитва да сваля Сузи?

— Кога каза, че ще дойде този човек? — запита майка му. Двамата подреждаха къщата и слушаха „Изход“ на Боб Марли.

— След около десет минути. Ти нали ще се преоблечеш?

— Защо?

— Защото изглеждаш отвратително, а той ще ни заведе на обяд в „Планета Холивуд“. — Уил още не знаеше, че ще ги води точно там, но Маркъс беше сигурен, че ако го помоли, той няма да откаже.

Майка му го изгледа озадачено и попита:

— И каква е причината чак толкова да се притесняваш какво ще облека аз?

— Причината е проста — „Планета Холивуд“.

— Е, и?

— Нали не искаш да изглеждаш като стара чанта точно там? Ами ако те види някой от онези?

— От кои?

— Ами, например Брус Уилис или някой от останалите.

— Маркъс, отлично знаеш, че те няма да бъдат там.

— Те стоят там непрекъснато. Освен когато са на работа. А дори и тогава се стараят да си снимат филмите в Лондон, за да могат да обядват в своя ресторант.

— И кой ти каза това? — възкликна Фиона и се заля от смях.

Беше го научил от едно момче в училище — казваше се Сам Лавел. Но сега, като се позамисли, Маркъс си даде сметка, че Сам му беше казал и много други неща, които се оказаха чиста лъжа: че Майкъл Джексън и Джанет Джексън са един и същи човек и че учителят им по френски господин Харисън някога е свирил в „Бийтълс“.

— Никой. Просто всички го знаят.

— А би ли отишъл там, ако знаеше, че няма да срещнеш никакви филмови звезди?

Със сигурност нямаше да отиде, но не възнамеряваше да си признае.

— Да, разбира се.

Майка му сви рамене и се запъти към стаята си, за да се преоблече.

Уил ги изненада и се появи в апартамента, преди да успеят да слязат на улицата, за да го чакат. Веднага побърза да се представи, което, според Маркъс, беше крайно глупаво, защото всеки от присъстващите познаваше останалите.

— Здравейте. Аз съм Уил. Ние… Ами… — Но очевидно не можеше да се сети за някакъв учтив начин да й напомни, че вече са се виждали — или по-скоро, че той вече я е виждал, простряна на дивана с локва повръщано на килима под себе си, затова се усети навреме и млъкна.

— А аз съм Фиона. — Майка му изглеждаше доста добре. Беше облякла най-хубавия си клин, който подчертаваше отлично краката й, комбиниран с широк, космест блузон и за първи път от болницата насам си бе сложила грим, както и едни доста приятни висящи обици, които някой й беше изпратил от Зимбабве. — Благодаря ти за всичко, което си сторил за нас миналата седмица! Не знам как ще ти се отблагодаря.

— Няма нищо, за мен беше удоволствие. Надявам се, че се чувстваш… Надявам се, че си се…

— Стомахът ми е наред, благодаря. Само дето от време на време се държа все още смахнато. Явно човек не може да се отърве лесно от този род неща.

Уил я изгледа шокирано, но тя само се засмя. Маркъс много мразеше майка му да си прави шеги с хора, които едва я познават.

— Реши ли вече къде искаш да отидем, Маркъс?

— Да — в „Планета Холивуд“.

— О, боже! Ти сериозно ли?

— Защо не?! Чувал съм, че там е страхотно.

— Хайде бе! Очевидно не четем едни и същи рекламни отзиви.

— Не съм го чел в рекламна брошура. Каза ми го Сам Лавел от старото ми училище.

— А, така значи… Е, щом настояваш… Ще тръгваме ли вече?

Уил отвори вратата и с кавалерски жест покани Фиона да мине първа. Маркъс не беше особено сигурен за какви издайнически знаци трябва да следи, но имаше чувството, че работата ще се нареди.

Не се качиха в колата, защото Уил каза, че „Планета Холивуд“ се намира на Лестър Скуеър, където е абсолютно невъзможно да паркират. Затова решиха да хванат автобуса. Докато вървяха към спирката, той им показа колата си.

— Ето тази е моята. Онази с бебешката седалка отзад. Вижте само каква мръсотия — все не мога да намеря време да почистя.

— Гледай ти! — възкликна Фиона.

— Аха — додаде Маркъс.

Не можаха да измислят какво друго да кажат, затова бързо продължиха напред.

Пред „Планета Холивуд“ се виеше огромна опашка от чакащи реда си да влязат, а на всичко отгоре започна да ръми. Тримата бяха единствените говорещи английски.