Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

Сузи паркира колата близо до парка, извади количката на Меган и я разгъна. През това време Уил стоеше сконфузено отстрани и наблюдаваше приготовленията заедно с Маркъс. Момчето не беше проявило абсолютно никакъв интерес към него, макар че и на Уил не можеше да му се признае, че е положил кой знае какви усилия да го опознае. Вярно, мина му мисълта, че мъжете, способни да се справят с един тийнейджър, вероятно се броят на пръсти. (Трудно е да се каже дали Маркъс действително беше такъв. Имаше много странна, буйна къдрава коса и беше облечен като двайсет и пет годишен заклет експерт-счетоводител в почивния си ден — с чисто нови дънки и тениска със знака на „Майкрософт“.) От друга страна, Уил пък беше заклет спортен запалянко и върл фен на попмузиката и най-добре от всички знаеше колко може да е жестоко понякога времето с хората — защото във всички отношения той беше ни повече, ни по-малко образец за съвременен тийнейджър. Така че прецени, че ще събере много червени точки пред Сузи, ако завърже топла, сърдечна връзка, основана на взаимни интереси, със сина на нейната приятелка. А с Меган ще си опече работата по-късно. Няколко намигвания и ето, че момиченцето бързо ще изпадне в екстаз.

— Е, Маркъс, кой ти е любимият футболист?

— Мразя футбол.

— Прав си. Срамота!

— Защо?

Уил се направи, че не го чува.

— Тогава кои са ти любимите певци?

— Ти да не би да вадиш тези въпроси от някой лексикон? — изсумтя Маркъс.

Сузи се изсмя. Уил се изчерви и смотолеви:

— Как ти хрумна! Просто питам.

— Добре де. Любимият ми певец е Джони Мичъл.

— Джони Мичъл ли? А не харесваш ли Ем Си Хамър? Или Снуп Доги Дог? А може би Пол Уелър?

— Не, нито един от тях — отговори Маркъс, огледа Уил от горе до долу: маратонките му, прическата и слънчевите очила, и добави с жестокост, типична само за децата: — Никой не ги харесва. По тях си падат само старците.

— Какво?! Да не би да искаш да кажеш, че всички твои съученици слушат Джони Мичъл?

— Ами да. Повечето от тях.

Уил знаеше всичко за хипхопа, асид хауз, грънджа, мадчестър и инди, четеше редовно квалитетни списания като „Тайм аут“, „Ид“, „Фейс“ и „Арена“. Но никъде не се споменаваше за възраждане популярността на Джони Мичъл. Увеси унило нос от безсилие.

Маркъс тръгна напред, но Уил не направи опит да го настигне. Този провал с момчето поне му даваше реално основание да пренасочи вниманието си към Сузи.

— Често ли ти се налага да се грижиш за него?

— Не толкова често, колкото би ми се искало. Нали, Маркъс?

— Какво каза? — Маркъс спря и ги зачака да го настигнат.

— Казах, че не се грижа за теб толкова често, колкото би ми се искало.

— Така ли?

И той отново тръгна напред, но този път не се отдалечи много. Уил се притесняваше, че Маркъс може да дочуе разговора им, затова продължи тихичко:

— Какво става с майка му? Защо не е с нас?

— Тя е малко… И аз не знам точно. Потънали са й гемиите.

— Кажи по-добре, че откача — обади се внезапно Маркъс с делови тон. — Непрекъснато плаче. Отказва да ходи на работа.

— Не бъди толкова суров, Маркъс! Майка ти си взе само два следобеда. На всички ни се налага понякога, когато позагубим настроение.

— Ти на това загуба на настроение ли казваш? Защото според мен си е живо откачане!

Уил бе долавял тази специфична нотка на справедливо заслужена войнственост само в гласовете на възрастните, когато се опитват да ти кажат, че нещата са много по-зле, отколкото на теб ти се иска — баща му често звучеше по този начин през последните години от живота си.

— Е, но на мен не ми изглежда като откачила.

— Защото не си с нея непрекъснато.

— Виждам се с нея толкова често, колкото мога.

Уил не можа да не забележи напрегнатата отбранителност в гласа на Сузи. Какво му има на това дете? Наред ли е? Щом напипа слабото ти място, веднага захапва безмилостно.

— Може и така да е.

— Може ли? И какво искаш да кажеш с това?

Маркъс сви рамене и отвърна:

— Няма значение. Пък и с теб може би не се държи откачено. Вероятно си позволява да го прави единствено вкъщи, когато сме си само двамата.

— Ще се оправи — каза Сузи. — Трябва й само един ден, за да си отпочине на спокойствие. Сега ще си направим хубав пикник, а когато довечера се прибереш, ще видиш, че майка ти се е стегнала и си е напълно наред.

Маркъс изсумтя и побягна напред. Вече бяха навлезли в парка и не след дълго зърнаха тълпата от дружеството, разположила се около езерото — всички бяха заети в приготвяне на разтворими сокове и разопаковане на пакети с храна.