Джулиан Барнс - Шумът на времето

Здесь есть возможность читать онлайн «Джулиан Барнс - Шумът на времето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Обсидиан, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Шумът на времето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шумът на времето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето.
През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне.
Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде – от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ не е харесала на Сталин...
Дмитрий Шостакович е героят на новия роман на Джулиан Барнс.
Една история за сблъсъка на властта и изкуството, за компромисите и творческата съвест, малодушието и куража.

Шумът на времето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шумът на времето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но най-хубавият възможен лик на Великия вожд така и не се появи в кабинета на композитора. Само няколко месеца след като започна превъзпитанието на Дмитрий Дмитриевич, обективните обстоятелства на съветската действителност се промениха. С други думи, Сталин умря. И посещенията на наставника секнаха.

Шофьорът натисна спирачката и отби вляво. Колата беше „Волга“, доста удобен автомобил. Той отдавна искаше да има чуждестранна кола. По-конкретно мерцедес. Имаше чужда валута в Бюрото за авторски права, но никога не му разрешиха да я похарчи за вносна кола. Какво им е на нашите съветски автомобили, Дмитрий Дмитриевич? Не ви ли возят от място на място, не са ли надеждни и проектирани конкретно за съветските пътища? Как ще изглежда, ако нашият най-изтъкнат композитор обиди съветската автомобилна промишленост, като си купи мерцедес? Нима членовете на Политбюро се возят в капиталистически автомобили? Сам виждате, че е напълно невъзможно.

На Прокофиев обаче му позволиха да си внесе нов форд от Запада. Сергей Сергеевич беше много доволен от него - до деня, когато не успя да го овладее и блъсна млада жена насред Москва. Това бе някак типично за Прокофиев. Той винаги подхождаше към света от погрешната посока.

Разбира се, никой не умира точно навреме: едни твърде рано, други твърде късно. Някои налучкват годината, но избират напълно погрешна дата. Като горкия Прокофиев - да умре точно в същия ден като Сталин! Сергей Сергеевич получи инсулт в осем вечерта и почина в девет. Сталин умря петдесет минути по-късно. Да умре, без дори да узнае, че Великият тиранин е издъхнал! Е, такъв си беше Сергей Сергеевич. Макар и прецизен до педантичност, винаги изоставаше или избьрзваше е половин такт от Русия. А смъртта му се оказа глупаво синхронична.

Имената на Прокофиев и Шостакович винаги щяха да вървят заедно. Но въпреки че бяха вързани е общ синджир, те така и не се сприятелиха. Възхищаваха се един на друг - най-вече относно музиката си, - но Западът беше проникнал твърде дълбоко в Сергей Сергее-вич. Той бе напуснал Русия през 1918 г. и ако не се броят няколкото кратки завръщания - като онова със загадъчната пижама, - бе останал в чужбина чак до 1936 г. Дотогава вече бе загубил напълно връзка със съветската действителност Представяше си, че ще му ръкопляскат за патриотичното завръщане у дома, че тиранията ще му е благодарна - каква наивност! И когато ги изправяха заедно пред трибунала на музикалните бюрократи, Сергей Сергеевич мислеше само за музикални решения. Веднъж го попитаха какво не е наред е Осмата симфония на колегата му Дмитрий Дмитриевич. „Нищо сериозно, всичко може да се поправи - отговори той е типичния си прагматизъм. - Просто се нуждае от по-ясна мелодична линия, а втората и четвъртата част трябва да се съкратят.“ А когато се сблъскваше е критика на собственото си творчество, отговорът му беше: „Вижте, аз имам много стилове, просто кажете кой бихте искали да използвам“. Гордееше се със своята отстъпчивост - но не това се искаше от него. Те не искаха да се преструваш, че приемаш баналния им вкус и безсмислените критически лозунги, - искаха истински да повярваш в тях. Очакваха от теб съучастие, пригаждане, поквара. А Сергей Сергеевич така и не разбра това. Той казваше - и това бе истинска храброст, - че когато една творба получи убийственото обвинение във формализъм, то „просто нещо е недоразбрано на първо слушане“. Притежаваше някаква странна, изтънчена наивност. Ама наистина, този човек имаше душата на гъска. Често си мислеше за военновременното изгнание на Сергей Сергеевич и разпродажбата на неговите отлично скроени европейски костюми на пазара в Алма Ата. Казваха, че го бивало да се пазари и винаги си докарвал най-добрата цена. Чии ли рамене носеха днес тези костюми? Но не беше само до дрехите - Проко-фиев се наслаждаваше на всички атрибути на успеха. И разбираше славата по западен начин. Обичаше да казва за едно или друго, че е „забавно“. Макар да бе похвалил публично „Лейди Макбет“, когато прелисти партитурата в присъствието на създателя й, той нарече творбата „забавна“. Тази дума трябваше да се забрани до деня след смъртта на Сталин. Която Сергей Сергее-вич така и не доживя да види.

Самият той никога не се изкуши от живота в чужбина. Беше руски композитор и живееше в Русия. Отказваше да си представи алтернатива. Макар че бе имал своя кратък миг на западна слава. В Ню Йорк отиде до аптеката за аспирин. Десет минути след като излезе, видяха помощник-аптекаря да слага на витрината табела:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Шумът на времето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шумът на времето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер
Джулиан Барнс
libcat.ru: книга без обложки
Джулиан Барнс
Джулиан Барнс - Англия, Англия
Джулиан Барнс
libcat.ru: книга без обложки
Джулиан Барнс
libcat.ru: книга без обложки
Джулиан Барнс
libcat.ru: книга без обложки
Джулиан Барнс
Джулиан Барнс - Пульс
Джулиан Барнс
Джулиан Барнс - Любовь и так далее
Джулиан Барнс
Отзывы о книге «Шумът на времето»

Обсуждение, отзывы о книге «Шумът на времето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x